Определение №438 от 43685 по тър. дело №357/357 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

гр. София,08.08.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №357 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. А. Р., със съгласието на майка й Е. К. Л., чрез адв.Й.Д. срещу решение №2854 от 05.12.2018г. по гр.д. №4256/2017г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение от 25.05.2017г. по гр.д.№261/2016г. на СГС, І-8 състав в частта на отхвърляне на предявения от Н. А. Р. срещу ЗД „Б. И.“ АД иск на основание чл.226 КЗ /отм./ за сумата над 12 000 лева до предявен размер от 26 000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Х. С.“ с рег. [рег.номер на МПС] , за причинени неимуществени вреди в следствие на причинените телесни увреди при ПТП от 27.11.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредоносния резултат – 27.11.2015г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по неговото приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията за застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 14 000 лева. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд неправилно и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика приема, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 12 000 лева е в състояние да компенсира търпените от нея вреди- резултат от процесното ПТП. Счита, че съдът не е съобразил заключението на съдебно-психологическата експертиза, според което тя все още не се е възстановила от претърпяната психотравма, не е оценил всички факти и обстоятелства/претърпени травми, период на възстановяване, болки, страдания, затруднения и неудобства/ и в резултат е определил обезщетение, което противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., решение №112/21.06.2017г., т.д.№60334/2016г. на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът заявява и доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
Ответникът ЗД „Б. И.“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за сумата над 12 000 лева, въззивният съд приема, че ищцата Н. Р. е пострадала при ПТП от 27.11.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Х. С.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, като стига до извод, че с оглед събраните по делото доказателства за претърпените от нея неимуществени вреди- болки и страдания, определеното обезщетение в размер от 12 000 лева е адекватно и справедливо.
Решаващият състав излага аргументи, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза и приложените медицински документи се установява, че ищцата е получила инфракция /пукване/ на дясната лъчева кост в областта на китковата става; контузия, охлузване и подкожен хематом на челната област на главата; контузия и охлузване на лявата скула и контузии на лявата теменна задна област на главата и поясната област. При съобразяване на възрастта й /14 години/, продължителността на периода, през който е търпяла болки и страдания /около два месеца/, икономическите условия в страната към датата на ПТП /2015г./, лимитите на отговорност, установени от 2012г., вкл. и установените от съдебно-психологическата експертиза негативни психични изживявания и промени, може да се направи извод, че сумата 12 000 адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди. При определяне на обезщетението въззивният съд е съобразил и обстоятелствата, че пострадалата се е възстановила напълно от получените контузии, като са отзвучали и проявите вследствие контузията на главата и мекотъканните увреждания, движенията на дясната киткова става са възстановени по обем и сила, а установените от психолога негативни психологически изживявания отзвучават, като не се наблюдава задълбочаване на психологически проблем.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил всички критерии по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. характера на увреждането и продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологически страдания, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г. Доколко размерът на определените от него обезщетения е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираното в изложението на касатора решение №112/21.06.2017г., т.д.№60334/2016г. на ВКС. При определянето на по-голям по размер обезщетение за неимуществени вреди съставът на ВКС е взел предвид конкретните по това дело факти и обстоятелства /претърпени от пострадалото лице две операции, трайни и необратими увреждания- ограничаване в обема на движенията на лакътната става/, които са различни от тези по настоящото дело. Различната фактическа обстановка обуславя и различен извод за това какъв е справедливият размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2854 от 05.12.2018г. по гр.д. №4256/2017г. на Апелативен съд- София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.