3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 25.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №729 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място], срещу решение №12 от 20.01.2016г. по в.т.д. №309/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което съдът е потвърдил решение от 28.07.2015г. по т.д. №1335/2010г. на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част, с която е постановено заличаване на [фирма], в несъстоятелност. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че в негова полза е била учредена ипотека върху единствения недвижим имот на дружеството, като за реализиране на вземането му срещу длъжника е било образувано изпълнително производство по реда на ГПК. Поддържа, че на основание чл.638 ал.3 от ТЗ му е било разрешено продължаване на образуваното изпълнително производство, поради което за него не е било целесъобразно предвнасянето на разноски за продължаване на производство по несъстоятелност. Излага доводи, че заличаването на дружеството длъжник едновременно с прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.4 от ТЗ ще го лиши от гарантираната от закона възможност да събере вземането си по реда на индивидуалното принудително изпълнение
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса: 1.Наличието на висящото индивидуално принудително изпълнение на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност с предмет имоти, собственост на несъстоятелния длъжник и включени в масата на несъстоятелността, следва ли да се счита за отрицателна предпоставка за заличаване на дружеството в несъстоятелност от търговския регистър? Твърди, че поставеният от него въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязлото в сила решение №180 от 07.07.2014г. по т.д. №160/2014г. на Великотърновски апелативен съд, с което се приема, че заличаването на длъжника едновременно с прекратяването на производството по несъстоятелност ще лиши кредитора по индивидуално принудително изпълнение да събере вземането си чрез изпълнение по изпълнителното дело.
Ответникът по касация [фирма], в несъстоятелност, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл.632 ал.4 от ТЗ не са предвидени отрицателни предпоставки за заличаването на търговеца – длъжник в търговския регистър, като включително и наличието на висящо изпълнително дело срещу длъжника не е предвидено като пречка за заличаването.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза формулираният от касатора въпрос е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представеното от касатора решение на Великотърновски апелативен съд, не обуславя наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като същото не е постановено в хипотезата на чл.632 ал.4 от ТЗ – при прекратяване на производство по несъстоятелност като последица от това, че същото е било спряно и не е било възобновено по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ. Решението е постановено в хипотезата на чл.735 ал.1 от ТЗ при прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Следователно разрешението, дадено в представеното от касатора влязло в сила решение на Великотърновски апелативен съд не е в противоречие с изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Следва да се отбележи,че и в двете хипотези прекратеното производство по несъстоятелност може да се възобнови на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ, като прекратеното на основание чл.632, ал.4 ТЗ производство може да бъде възобновено, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане на сила на решението за пререкратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632 ал.4 от ТЗ. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, формирана с решение №91 от 11.07.2011г. по т.д.№810/201г. на ВКС, ТК, І т.о. И в двата случая обаче заличаването на дружеството, не е пречка за възобновяване на производството по несъстоятелност, като самото възобновяване не води до възстановяване правосубектността на дружеството, а само до продължаване на действията по осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите, тоест то е процесуален способ за разпределение на наличните суми между неудовлетворените кредитори на заличеното дружество.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №12 от 20.01.2016г. по в.т.д. №309/2015г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.