3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
ГР. С. 21.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7366/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кърджали /ОС/ по гр.д. №178/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. К. срещу дружеството – касатор иск по чл.422 от ГПК, за установяване на оспорено вземане по договор за заем за сумата 24 000 лв. – главница, 7 200 лв. договорна лихва и 5 585 лв. – мораторна лихва, за което на ищеца е издадена заповед по чл.417 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1 с всичките й допълнителни предпоставки. Навежда обаче най-вече оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд –не са преценени всички доказателства, не са обсъдени доводите и възраженията на дружеството – ответник по иска, няма самостоятелно произнасяне за доказателствената сила на представената квитанция към ПКО и реквизитите по чл.7 ЗСч; всичко това е довело до постановяване на решението на ОС „при съществени процесуални нарушения”. Последното е касационно основание по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не го обсъжда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК.
Във връзка с оплакванията за неправилност на въззивното решение, касаторът сочи, че то противоречи и на трайната практика на ВКС, която цитира и прилага, относно изпълнението на задължението на съда по чл.188 ГПК, отм. , чл.235 ГПК и чл.12 ГПК, както и относно преценката на експертните заключения, приети по делото.
В. съд е приел, че между страните е сключен договор за заем на пари, сумата е предадена на ответното дружество и то не е изпълнило задължението да я върне, ведно с уговорените договорна и мораторна лихва. Затова е уважил иска по чл.422 от ГПК.
В. решение не противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото в съвкупността им и обсъди доводите на страните. Безспорно е по делото, че договорът за заем е сключен писмено от ищеца К. и ответното дружество, представлявано от изпълнителния директор К., която е съпруга на ищеца. Тя е подписала за дружеството и квитанцията към ПКО за предаване на сумата в касата на дружеството, съобр. чл.2 от договора за заем. В. съд е приел, че тези доказателства и представените с исковата молба два протокола на СД на ответното дружество за сключване на заема, с цел погасяване на задължения на дружеството към други лица, са достатъчни за установяване на вземането на ищеца. Данните от заключението на в.л. – счетоводител, че няма счетоводни записвания и документи за постъпване на заетата по договора сума по сметките на дружеството, са от значение за вътрешните отношения между дружеството и изпълнителния му директор, сключил договора и получил сумата, но не и за спора с ищеца, като трето лице, договаряло с дружеството.
Тези изводи са съответни на практиката на ВКС за сходни случаи – ТР №3/15.11.13 г. и цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №640/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. В мотивите към т.2 от ТР №3/13 г. е посочено, че органното представителство на юридическите лица е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. „Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице… О. представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител… О. представителство гарантира участието на ЮЛ в оборота. Органният представител е неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е недопустимо. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията между ЮЛ и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните (чл. 240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица.”
В р. по гр.д. №640/10 г. на четвърто г.о. на ВКС за подобен с процесния случай е прието, че „при сключен договор за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването на паричната сума на управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл.240,ал.1 ЗЗД, постъпването на паричната сума по сметка на дружеството или в касата на дружеството има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя, но това не са факти, неосъществяването на които има значение за действителността и правното действие на договора за паричен заем”.
В. решение по поставените въпроси във връзка с ценените доказателства за сключването и действието на договора за заем, вкл. данните от експертизата, съответства на цитираната практика, поради което не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Основанието по т.3 също не е налице. Характерът и динамиката на търговските отношения са отчетени в практиката на ВКС, вкл. горе цитираната; процесният случай не разкрива тяхно специфично проявление или други особености, които да обосновават предпоставките на последното от основанията – ТР №1/10 г..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по гр.д. №178/13 г. от 31.07.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: