О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София 08.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3886 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 4483/26.04.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Варненския окръжен съд е върната касационна жалба вх. № 12798/19.04.2013 г., подадена от [фирма] срещу решение № 304/25.02.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. К. К.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на Варненския окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба. Според жалбоподателя обжалваното въззивно решение е по предявен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР, който поради спецификата си цели признаване на право на собственост към минал момент, че за хипотеза като настоящата не следва да се прилагат разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Ответниците по частната жалба Е. Н. Т., И. Т. Т. и А. Т. И., тримата чрез адв. Е. М. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Според тях в настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, тъй като се касае за право, чието естество може да бъде остойностено по установените правила на чл.68-70 ГПК и съобразно данъчната оценка на имота цената на иска е до 5000 лв. Считат, че приложената практика – определения на състави на ВКС от жалбоподателите са неприложими към настоящата хипотеза, тъй като в същите е обсъждана цена на иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Третите лица помагачи не са изразили становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предмет на делото е предявен иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Прието е, че цената на иска, определена съобразно данъчната оценка на имота е в размер на 122.80 лв. Поради това на основание чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба и я е върнал.
Изводите на съда са правилни.
Съгласно чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по предявен от ищците-сега ответници по частната жалба Е. Н. Т., И. Т. Т. и А. Т. И. иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Предмет на този иск е разрешаване на спор за собственост върху част от имот с площ от 8 кв.м. към минал момент – към момента на одобряване на Кадастралния план на СО”К.” през 1998 г. в землището на [населено място]. Искът е вещен и е оценяем, Съгласно чл.69,ал.1, т.2 ГПК размерът на цената на иска по спорове за собственост върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая цената на иска се определя възоснова на данъчната оценка на спорния имот от 8 кв. метра, която видно от приложеното удостоверение, издадено от [община] изх. № [ЕГН]/15.04.2009 г. на л.18 от първоинстанционното дело е 122.80 лв. Следователно цената на иска е под 5000 лв. Налице е хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК – с касационната жалба на [фирма] [населено място] е обжалвано въззивното решение по в.гр.дело № 332/2013 г. на Варненския окръжен съд, което е с цена на иска до 5000 лв. Това решение не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и правилно въззивният съд я е върнал.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Цитираната практика на ВКС – постановени определения на състави на ВКС – Гражданска колегия са неотносими към настоящият случай.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 4483/26.04.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 12798/19.04.2013 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление гр.В., [улица], вх.В, ет.1, ап.1 срещу решение № 304/25.02.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: