О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 29.10.2018 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2346 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. С. срещу определение № 215 от 19. 06. 2018 г. по т. д. № 1344/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане молба вх. № 2628 от 14. 03. 2018 г., подадена от П. С. С. за отмяна на влязло в сила решение № 35 от 19. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 998/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й за отмяна по реда на чл. 437 ГПК на постановление за възлагане на гараж № 5, идентификатор 10447.503.37 в [населено място], [улица] по изп. д. № 136 по описа на ЧСИ Р. К. за 2017 г.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че същото не съответства на закона, тъй като последният не установявал правилото, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Приложението на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2017 на ОСГТК на ВКС в обжалваното определение, според жалбоподателката, го характеризирало като отказ от правосъдие. С обжалвания съдебен акт било допуснато пряко нарушение на КПЧОС и на правото на ЕС.
Ответната страна по жалбата – „Алианц Банк България“ АД изразява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на П. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 35 от 19. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 998/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й за отмяна по реда на чл. 437 ГПК на постановление за възлагане по изп. д. № 136/2017 г. на ЧСИ Р. К., съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че като постановено в производство по чл. 435 и сл. ГПК решението на Великотърновския окръжен съд не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и молбата за отмяна е недопустима. Съдебният състав е мотивирал извода си със задължителните указания в Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно.
Според задължителните за всички съдилища в Република България указания на т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Съображенията, изложени в мотивите към цитираната точка, са основани на това, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. В т. 6 са дадени разяснения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.
Решението на Великотърновския окръжен съд, чиято отмяна е поискана от частната жалбоподателка, е постановено по жалба срещу постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот, същото няма сила на пресъдено нещо и с оглед цитираната задължителна практика не може да бъде предмет на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както правилно е прието в обжалваното определение. След като решението не подлежи на отмяна, молбата за отмяна е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане.
В частната жалба не са посочени доводи за нарушения на конкретни разпоредби на КЗПЧОС и на правото на ЕС, поради което не може да се приеме за основателна тезата на частната жалбоподателка, че обжалваното определение е постановено в пряко противоречие с цитирания международен договор и общностното право.
По изложените съображения обжалваното определение на ВКС, ТК, Второ отделение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 215 от 19. 06. 2018 г. по т. д. № 1344/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: