О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София 24.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 416 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от А. Т. Т. от гр.София,чрез процесуалния си представител-адвокат Т. против въззивно определение № 880 от 18.05.2010г.по ч.гр.д.№ 610 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено определение от 23.11.2009г., постановено по гр.д. № 8686/2009г.на Софийски градски съд,ГО,2-ри брачен състав,с което е оставена без разглеждане и е върната искова молба с вх.№ 48257,подадена от А. Т. Т. срещу Н. М. К. като недопустима.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос във връзка с разпоредбата на чл.130 от ГПК и по-специално за това- дали предявеният от ищеца иск- позволява на съда да се произнесе по допустимостта му на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца или за да се прецени допустимостта му-следва да се съберат по надлежния ред писмени доказателства.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да постанови обжалваното определение и да приеме определението на районния съд за правилно,въззивния съд се е мотивирал с принципно правилната теза,че до момента на оспорване от страна на майката на малолетно дете на извършеното от бащата припознаване – в полза на последния не възниква право на иск,защото липсва интерес от търсената защита.Въпросът е дали съдът е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които да може да направи извод за липса на оспорване.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос за необходимостта от събиране на доказателства преди произнасянето по допустимостта на предявения иск,разгледан с оглед нормата на чл.130 от ГПК – е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и свързан с решаващите мотиви на съда.Касае се за преценка на точното съдържание на закона съобразно конкретните факти по делото, което мотивира настоящият състав, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, да допусне до разглеждане по същество на подадената частна жалба.
Изводът си за недопустимост на иска –съдът е направил само на базата на изложени твърдения на ищеца в подадената от него искова молба, при това без да ги интерпретира правилно.Към исковата молба с правно основание чл.37 ал.2 от СК/отм./ – не са били приложени никакви доказателства-нито акт за раждане на детето,нито нотариално заверена декларация от ищеца за припознаването му,нито копие от заявление за припознаване,което ищецът твърди,че е попълнил,нито извлечение от регистъра в общината. В случая-без да събере доказателствата,за които страната изрично е направила искане-съдът е приел за верни твърденията на ищеца, считайки за установени следните факти- на раждането на детето, за това,че ищецът е негов родител,че той е извършил припознаване, че ответницата е майка на това дете, че до нея е достигнала информацията за извършеното припознаване и че тя не е направила официално оспорване. Нито един от тези факти обаче,не е бил установен от съда по надлежния ред. Без установяването им- изводът на съда за липса на надлежно оспорване е неправилен.На основание чл.130 от ГПК-съдът може да прекрати производството по делото когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдените в молбата факти- на базата на ангажирани по делото доказателства. Проверка за допустимост,основана само на данните,черпени от исковата молба не може да бъде нито пълна, нито окончателна. Освен това- съдът е имал възможност – оставяйки без движение исковата молба за внасяне на държавна такса-да даде указания на страната да уточни правния си интерес от предявяване на иска и по този начин да изясни твърдението на страната за липса на направено официално оспорване от майката. Съдът е следвало/ако се установи,че е било извършено припознаване/ и да изиска информация от длъжностното лице по гражданско състояние-дали за това е било изпратено съобщение на ответницата и дали е изтекъл посочения в закона тримесечен срок. Направените на базата на твърденията в исковата молба правни изводи са преждевременни и не могат да обосноват извод за недопустимост на предявения иск.Като не е констатирал горепосочените нередности и е потвърдил постановения неправилен първоинстанционен акт, въззивинят съд е постановил порочен акт,който следва да бъде отменен, а делото върната на Градския съд за събиране на упоменатите доказателства.
С оглед на гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от А. Т. Т. от гр.С. кв.”О.к.”ул.”А.в. ”№10 против въззивно определение № 880 от 18.05.2010г.по ч.гр.д.№ 610 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 880 от 18.05.2010г.по ч.гр.д.№ 610 по описа за 2010г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 23.11.2009г., постановено по гр.д. № 8686/2009г.на Софийски градски съд,ГО,2-ри брачен състав,като ВРЪЩА делото на последния за събиране на доказателства относно твърдените обстоятелства в искова молба с вх.№ 48257,подадена от А. Т. Т. срещу Н. М. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.