3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№448
Гр.София, 07.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 942 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 102/18.05.2011г., постановено по в.т.д.№ 167/2011г. от Варненския апелативен съд, с което е отменил решение № 51/14.01.2011г. по т.д.№ 172/2010г. на Варненския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на А. И. И. сумата от 8710 евро, представляваща дължими неустойки по договори № 3502 и № 3503 от 29.08.2007г., както и е оставил в сила решението по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 26130 евро.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени два предварителни договора за изграждане на обекти и за прехвърляне на собствеността, които са развалени извънсъдебно поради забава и липса на интерес за кредитора за забавеното изпълнение. Възражението на изпълнителя – настоящ касатор, че не дължи неустойка, тъй като забавата е резултат на обективна невъзможност за изпълнение, е счетено за неоснователно. Изпълнителят внесъл за одобряване в [община] първоначалния архитектурен проект на 17.09.2007г., който бил върнат за доработване поради неосигурени места за гариране /паркиране, но и нарушени устройствени показатели са плътност и интензивност на застрояване. Решаващият състав се е позовал на разпоредбите на чл.161 ЗУТ и чл.145 ЗУТ относно задължението на собственика на имота да осигури всичко необходимо за строителството, включително изготвяне на инвестиционен проект, отговарящ на нормите на закона и да внесе същия за одобряването му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не поставя конкретен правен въпрос, а излага твърдение, че въззивното решение е противоречие с практиката на ВКС, тъй като “ответникът по иска не отговаря за констатираното неизпълнение на договора, дължащо се на причини, които не могат да му се вменят във и искът за разваляне на договора е неоснователен, поради което е неоснователно и искането за присъждане на неустойка”.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора, че неизпълнението се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина. Обсъждането на събраните по делото доказателства представлява произнасяне по приетите за установени факти и обстоятелства по спора, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК с оглед на законодателното разрешение на функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на правото.
Разноски не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/18.05.2011г., постановено по в.т.д.№ 167/2011г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: