4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 07.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1019/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Н. В. от [населено място] срещу определение № 21 от 27.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 25/2014 г. на Ямболски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1163 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 459/2012 г. на Елховски районен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за привличане на трето лице – помагач и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от частния жалбоподател против К. П. С. иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 20 830.76 лв., предмет на заповед за незабавно изпълнение, издадена в производството по ч. гр. д. № 275/2012 г. на Елховски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.03.2011 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл.422, ал.1 ГПК и чл.226, ал.1 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответницата К. П. С. не заявява становище по жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано определението на Ямболски окръжен съд за потвърждаване на определението на Елховски районен съд в частта за прекратяване на производството по гр. д. № 459/2012 г. В частта, с която е обжалвано въззивното определение за потвърждаване на определението на първата инстанция за отказ да се конституира трето лице – помагач, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.9, според които посочената категория определения не подлежат на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Елховски районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 459/2012 г., Ямболски окръжен съд е приел, че поради прехвърляне на вземането по представения в заповедното производство запис на заповед, извършено с договор за цесия след издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът Й. В. не е активно легитимиран да води иска за установяване съществуването на вземането и искът е процесуално недопустим. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото цесията предхожда предявяването на специалния установителен иск, легитимацията за установяване на вземането принадлежи на цесионера и разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК не намира приложение, включително поради отказа на първоинстанционния съд да допусне конституиране на цесионера като подпомагаща страна в процеса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда сочените от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е изпълнил формалното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение, но не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на въззивното производство. Изложението съдържа единствено съждения за приложението на разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК в производството по чл.422, ал.1 ГПК в случаите на прехвърляне на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, и поради това предполага служебно извеждане и формулиране на значимия въпрос от съда, което е недопустимо.
Освен ненадлежното обосноваване на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, самостоятелна пречка за допускане на касационното обжалване е и недоказаността на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с които е аргументирано искането за достъп до касация. Частният жалбоподател не е посочил нито един съдебен акт с характер на задължителна съдебна практика на ВС и/или ВКС, подкрепящ твърдението за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представеното с изложението решение по гр. д. № 275/2011 г. на Районен съд – Дряново не съдържа отбелязване да е влязло в сила и според разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да се преценява като източник на съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложеното определение по ч. гр. д. № 1856/2012 г. на Окръжен съд – Варна не доказва противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради това, че съдържа произнасяне по въпрос, който не е обсъждан от въззивния съд при формиране на извода за недопустимост на предявения иск – може ли вземането по запис на заповед да се прехвърли валидно с договор за цесия.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 25/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 от 27.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 25/2014 г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 1163 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 459/2012 г. на Елховски районен съд за прекратяване на производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Й. Н. В. от [населено място] срещу постановеното от Ямболски окръжен съд определение № 21 от 27.01.2014 г. по ч. гр. д. № 25/2014 г. в частта, с която е потвърдено определение № 1163 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 459/2012 г. на Елховски районен съд в частта за оставяне без уважение искането на Й. Н. В. за конституиране на трето лице – помагач.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването само в частта за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :