О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София,15.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 460/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. К. П. – В. от гр. С. против определение № 150 от 11.02.2009 г. по ч. гр. д. № 199/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Ф. отделение, 7 състав определение от 27.10.2008 г. по ф. д. № 138/2008 г., е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за допускане на обезпечение на предявения от нея иск по чл. 74 ТЗ чрез спиране на вписванията по партидата на ответника „Д” О. , гр. С. до приключване на производството по посоченото фирмено дело.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени и конкретни доводи за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – „Д” О. , гр. С. заявява становище за недопустимост на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 12.06.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд определение за допускане на обезпечение на предявения иск, като е отменил същото и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 389 и чл. 390 ГПК, изоставяйки застъпваното досега свое становище, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Я. К. П. – В. от гр. С.частна касационна жалба против определение № 150 от 11.02.2009 г. по ч. гр. д. № 199/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: