О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 29. 12. 2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 2118 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Пловдивския окръжен съд № 2441/24.09.2008 г. по ч.гр.д. № 2613/2008 г., е потвърдено определението от 20.08.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2327/2008 г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от жалбоподателите ищци Е. А. Б. и Ю. А. П. , и двамата от гр. П. срещу ответниците М. К. У. и В. К. П. , и двамата от гр. П., отрицателен установителен иск за собственост, а именно че ответниците не са собственици на 1/3 идеална част от УПИ *, кв. 12, по плана на ІІ градска част на гр. П..
Недоволни от определението на ПОС са жалбоподателите Е. А. Б. и Ю. А. П. , които чрез пълномощника си адв. А от АК- П. , го обжалват в срок като считат, че същото е неправилно и молят да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивният съд с разпореждане от 03.10.2008 г. е уведомил жалбоподателите в седмичен срок да отстранят недостатъците на частната си жалба, а именно да посочат касационните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка адв. З е депозирал на 21.10.2008 г. Изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В представеното изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочено кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В изложението е посочено единствено, че обжалваното въззивно определение е постановено в “разрез с практиката на ВКС” и в тази връзка е приложено ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 871/1996 г. на ВКС, ІV г.о. В т. 2 на изложението бланкетно е отразено, че обжалваното въззивно определение е в противоречие с практиката на съдилищата, а правилното решаване на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателите и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка – сила на пресъдено нещо – влязло в сила решение по гр.д. № 3591/1999 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е разрешен спорът за собствеността върху процесния имот между ответниците и праводателите на ищците, като на основание чл. 121, ал. 3 ГПК/отм./ силата на пресъдено нещо се разпростира и върху жалбоподателите ищци като правоприемници на спорното право в хода на делото, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В представеното изложение е посочено, че е нарушен с чл. 25 ГПК/отм./ като съдът не е изпълнил задължението си служебно да следи за правилното конституиране на страните по спора, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане на частната касационна жалба. Дори да се приеме, че това е същественият процесуален въпрос, следва да се отбележи, че той е разрешен от въззивния съд в обжалването определение и е от съществено значение за делото, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по него няма противоречива практика на съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представените съдебни актове, посочени по-горе, не обосновават твърдението, че обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2001 г. на ОСГК, т. 4 и т. 5 и на решение № 871/1996 г. на ВКС, ІV г.о., както и че е налице противоречива съдебна практика по посочения по-горе съществен процесуален въпрос.
Не е налице и основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателите не са посочили разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Пловдивския окръжен съд № 2441/24.09.2008 г. по ч.гр.д. № 2613/2008 г., с което е потвърдено определението от 20.08.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2327/2008 г., за прекратяване на производството по делото като недопустимо по предявения от жалбоподателите ищци Е. А. Б. и Ю. А. П. , и двамата от гр. П. срещу ответниците М. К. У. и В. К. П. , и двамата от гр. П., отрицателен установителен иск за собственост, а именно че ответниците не са собственици на 1/3 идеална част от УПИ *, кв. 12, по плана на ІІ градска част на гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :