3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№461
Гр.София, 27.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 659 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІІ-64/25.04.2012г., постановено по гр.д.№ 589/12г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № VІІІ-2127/29.12.2011г. по гр.д.№ 5966/11г. на Бургаския районен съд за приемане за установено, че касаторът дължи на В. П. Я., [населено място] сумата от 4881.93 лв., представляваща неплатена част от главницата за извършена транспортна услуга по фактура № 1033/05.07.2006г. и сумата от 100 лв. – обезщетение за забава. В останалата част до предявения размер от 11975.13 лв. искът е отхвърлен.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] /заличен в хода на процеса и заменен от В. Я./ са съществували трайни търговски отношения, като ищецът – настоящ ответник е предоставял на касатора транспортни услуги. Сумата по процесната фактура от 11975.13 лв. представлявала възнаграждение за такава услуга и същата е отразена в счетоводствата и на двете страни и при направени прихващания /също счетоводно документирани/, неплатеният остатък е в размер на уважената част от претенцията.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът не е поставил конкретни правни въпроси, като в изложението е посочил решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, то които извежда основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Първото решение № 169/71г. по гр.д.№ 1557/70г. касае прехвърляне на вземането в течение на процеса и изменението на иска. В случая, не е налице прехвърляне на вземането, а заличаване на едноличния търговец, поради което делото е продължено от физическото лице, собственик на предприятието, т.е. разсъжденията за качеството цедент и цесионер и за съобщаване на прехвърлянето са изцяло неотносими към спора. Вторите две решения № 230/2000г. по гр.д.№ 1286/99г. и № 111/27.02.2004г. по гр.д.№ 1431/03г. са за правната същност на фактурата и за счетоводното й отразяване. По тези въпроси е налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, като например: решение № 71/22.06.09г. по т.д.№ 11/09г. на І т.о., решение № 62/25.06.09г. по т.д.№ 546/08г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.10г. по т.д.№ 593/09г. на ІІ т.о., решение № 96/26.11.09г. по т.д.№ 380/09г. на І т.о., решение № 166/26.10.10г. по т.д.№ 991/09г. на ІІ т.о., решение № 109/07.09.11г. по т.д.№ 465/10г. на ІІ т.о., решение № 92/07.09.11г. по т.д.№ 479/10г. на ІІ т.о., решение № 211/30.01.12г. по т.д.№ 1120/10г. на ІІ т.о. Обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. В. довод за недопустимост на решението не е налице. Въззивният съд е отговорил на същия, като основанието на иска произтича от твърденията на ищеца в исковата молба, а именно: подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземанията, произтичащи от изброените фактури, са за извършени транспортни услуги, поради което формулировката в петитума „главница, представляваща неизплатена продажна цена по фактура” не представлява основание, различно от въведеното и разгледаното от първоинстанционния съд.
По тези съображения касационното обжалване не са допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-64/25.04.2012г., постановено по гр.д.№ 589/12г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.