6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
С.,05.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1118/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 3351 от 07.07.2010 г. по в. гр. д. № 1331/2009 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 15.09.2008 г. по гр. д. № 28736/2004 г. на Софийски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против [фирма] искове с правно основание чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумите 4 036.61 лв. – платена цена за закупуване на машинно масло за рециклираща инсталация, и 2 496 лв. – разноски за подмяна на нагревателите на рециклиращата инсталация във връзка със скрити недостатъци на закупеното машинно масло.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Основните оплаквания на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на възприетия от въззивния съд извод, че признатите му от чл.195 от ЗЗД права на купувач по договора за продажба, произтичащи от скрити недостатъци на закупеното машинно масло, са преклудирани на основание чл.194 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението за незабавно уведомяване на ответника – продавач относно недостатъците.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с три групи въпроси, определени като обуславящи за приложното поле на касационния контрол : 1. Към кой момент следва да се предявяват рекламациите за скрити недостатъци – незабавно при откриването им /при съмнение за възникването им/ и/или при установяване на въздействието им върху вещта вследствие определен период на експлоатацията й; Как давностните срокове по чл.197 от ЗЗД кореспондират с предявяването на рекламации за скрити недостатъци на вещта; Възможно ли е директният иск за скрити недостатъци да замести рекламацията по доброволен ред; Каква е формата за информиране на скрит недостатък, когато между страните липсва договор, и преклудират ли се правата на купувача да иска обратно платената цена с разноските за продажба, ако на същия, с оглед характера на скрития недостатък, е необходимо технологично време, за да се убеди в наличието на такъв. 2. Как преклудиращото начало и изясняването на обективната истина по спора кореспондират с представянето на доказателства, които са били налични и са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство при условие, че не е доказано пропускът за представянето им да се дължи на обективни причини. 3. В кои случаи следва да се приеме възпрепятстване на работата на вещите лица и как това влияе върху изясняването на обективната истина по спора; Допустима ли е промяна във фактическото положение на вещта при условие, че същото се налага за запазване на техническите й характеристики. Касаторът поддържа, че „с произнасянето на Върховния касационен съд ще се отстранят съществените пороци на обжалваното въззивно решение поради факта, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС”, обективирана в представени с изложението съдебни решения. Бланкетно и без да излага аргументи се позовава и на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
В срока по чл.275, ал.1 от ГПК ответникът [фирма] е подал частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение от 09.08.2010 г. по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, с което е отказано изменение на решението от 07.07.2010 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради отказа на въззивния съд да присъди на дружеството адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Навеждат се доводи, че липсата на доказателства за размера на договореното възнаграждение не е пречка за присъждането му, тъй като следва да се приложи разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Касаторът [фирма] не е заявил становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
По касационната жалба на [фирма] :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Дружеството – касатор [фирма] е сезирало Софийски районен съд с обективно съединени искове, предявени срещу [фирма], за заплащане на сумите 4 036.61 лв. – платена цена по договор за покупко – продажба на машинно масло, оформен с фактура № 7897/11.07.2006 г., 251.04 лв. – обезщетение за забава върху платената цена, и 2 496 лв. – обезщетение за вреди, произлезли от скрити недостатъци на маслото.
Първоинстанционният Софийски районен съд е уважил исковете за сумите 4 036.61 лв. и 2 496 лв. и е отхвърлил акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 251.04 лв. Сезиран с въззивна жалба от ответника, въззивният Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение в неговата осъдителна част и е отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на сумите 4 036.61 лв. и 2 496 лв. Като решаващ мотив за неоснователността на исковите претенции е посочено недоказването на твърдените от ищеца скрити недостатъци на закупената стока. Въз основа на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и на неоспорените заключения на назначената по делото съдебнотехническа експертиза съставът на Софийски градски съд е достигнал до категоричен извод, че техническата непригодност на маслото да служи за работата на рециклиращата инсталация не се дължи на техническите му качества или на недостатъци, а на неправилното използване на продукта от страна на ищеца – купувач. Освен поради недоказаност на недостатъците, исковете са приети за неоснователни и по съображения за неизпълнение на произтичащото от чл.194, ал.1 от ЗЗД задължение на ищеца да уведоми незабавно ответника – продавач за наличието на скрит дефект на стоката. Въззивният съд се е позовал на твърденията на самия ищец, че е констатирал недостатъка на 12.09.2006 г. като е изискал от производителя на масла [фирма] анализ на закупения продукт, а е уведомил ответника за дефекта с писмо от 16.11.2006 г. След съпоставяне на датата на узнаване и датата на уведомяване е направен извод, че изискването на чл.194, ал.1 от ЗЗД за незабавно уведомяване не е спазено, вследствие на което правата на ищеца по чл.195 от ЗЗД са преклудирани.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първата група въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са материалноправни и като относоми към допълнителния аргумент на въззивната инстанция за неоснователност на исковете се явяват обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Независимо от обуславящия характер на въпросите, по повод на същите не може да се допусне касационно обжалване, тъй като не е доказана поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представените с изложението съдебни решения в по-голямата си част са неотносими към разрешения с въззивното решение правен въпрос за задължението на купувача по чл.194, ал.1 от ЗЗД да уведоми незабавно продавача за констатираните скрити недостатъци на закупената вещ като условие за запазване на правата по чл.195, ал.1 от ЗЗД и за успешната им защита посредством предвидените в същата разпоредба искове. По-конкретно : В решение № 24/11.01.1982 г. по гр. д. № 3194/81 г. на ВС, І г. о., е прието, че отговорността на продавача по чл.193 от ЗЗД и правата на купувача по чл.195 от ЗЗД не са свързани с отстранимостта или неотстранимостта на недостатъците на закупената стока, а с обстоятелството дали тези недостатъци намаляват съществено цената или годността на вещта за обикновеното или предвидено в договора употребление; В решение № 2608/26.12.1968 г. по гр. д. № 1664/68 г. на ВС, І г. о., Тълкувателно решение № 33/01.11.1973 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 88/28.11.1984 г. на ОСГК на ВС са разгледани въпросите за давностните срокове по чл.197 от ЗЗД, с изтичането на които се погасяват правата на купувача по договор за продажба, предмет на защита с исковете по чл.195 от ЗЗД, и разграничението им предвидените в договора или в закона гаранционни срокове; Решение № 3317/23.11.1983 г. по гр. д. № 1981/83 г. на ВС, І г. о., третира въпроса за непротивопоставимостта на правата на купувача по чл.195 от ЗЗД спрямо трето лице, което не е продавач по договора за продажба, а решение № 688/24.06.1986 г. по гр. д. № 347/86 г. на ВС, ІІ г. о. – този за отговорността на продавача по чл.193, ал.2 от ЗЗД в случаите, когато продадената вещ има видими недостатъци, които са били известни на купувача при сключване на договора. Относими към конкретния правен спор са единствено решение № 547/07.07.1993 г. по гр. д. № 1622/92 г. на ВС, V г. о., и решение № 1585/17.10.2002 г. по гр. д. № 113/2002 г. на ВКС, V г. о., които отразяват константната практика на ВС и ВКС по приложението на разпоредбата на чл.194 от ЗЗД във вр. с чл.195 от ЗЗД. В цитираните решения е възприето становището, че задължението на купувача да уведоми незабавно продавача за недостатъци на стоката – явни или скрити, констатирани след нейното предаване, произтича от чл.194 от ЗЗД и неспазването на изискването за незабавност на уведомяването има за последица преклудиране на правата по чл.195 от ЗЗД за търсене на отговорност за недостатъците от продавача. Въззивното решение е съобразено с посочената практика, тъй като отхвърлянето на исковете на касатора е резултат от преценката на решаващата инстанция, че извършеното с писмо от 16.11.2006 г. уведомяване на ответника за проявилите се скрити недостатъци на закупеното масло не е незабавно по смисъла на чл.194 от ЗЗД с оглед датата, на която недостатъците са станали известни на купувача – 12.09.2006 г. Правилността на формираното в този смисъл становище е относима към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежи на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Поради липса на противоречие между въззивното решение и сочената от касатора съдебна практика решението не следва да се допуска до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК са цитирани бланкетно и настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях.
Другите две групи „въпроси”, формулирани в изложението, освен че не кореспондират с релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение, не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК и не са обвързани от касатора с никоя от предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК допълнителни предпоставки за достъп до касация. Въпросът за преклузията при събирането на доказателства във въззивното производство изобщо не може да бъде обсъждан по причина, че с оглед датата на постъпване на исковата молба в съда – 29.12.2006 г., делото е разгледано по реда на отменения ГПК от 1952 г. при неприложимост на въведените с чл.266 от приетия през 2007 г. ГПК ограничения за представяне на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1331/2009 г. на Софийски градски съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, въпреки изхода на делото, поради непредставяне на доказателства за направени разноски във връзка с касационното производство.
По частната жалба на [фирма] срещу определението от 09.08.2010 г. :
С обжалваното определение въззивният съд е изменил по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ решението си в частта за разноските като е присъдил на частния жалбоподател – ответник разноски по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ в размер на сумите 1 402.80 лв. и 293.70 лв., включващи платено за производството пред първата инстанция адвокатско възнаграждение и разноски пред двете инстанции за вещи лица и за държавна такса. В разноските не е включено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като не са представени доказателства за неговото уговаряне и плащане от ответната страна.
Обжалваното определение е правилно.
С оглед разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, респ. чл.78, ал.3 от ГПК, при отхвърляне на иска ответникът има право на разноски, в т. ч. и на адвокатско възнаграждение. В константната и в задължителната практика на Върховния касационен съд по категоричен начин е прието становището, че адвокатското възнаграждение се присъжда като част от разноските по чл.64 от ГПК /отм./, респ. чл.78 от ГПК, само при условие, че до приключване на устните състезания пред съответната инстанция страната докаже неговото заплащане.
В конкретния случай до приключване на устните състезания пред Софийски градски съд, а и до момента на постановяване на определението по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, ответникът – частен жалбоподател не е представил никакви доказателства по делото за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в определен размер за целите на въззивното производство. При липса на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение въззивният съд законосъобразно не е присъдил такова като част от разноските по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3351 от 07.07.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1331/2009 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 09.08.2010 г. по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./, постановено по в. гр. д. № 1331/2009 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :