2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
ГР. С., 27.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 25.03.14 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7852/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Х. Ч. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №360/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу С. Ф. по чл.227, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението на недв. имот / ? ид.ч. от ПИ и от построената в него двуетажна жилищна сграда/, извършено от ищеца на ответницата /негова дъщеря/ с нот. акт №174/09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона, поради непълнота на нормата на чл.227, б.”в” ЗЗД, въпросите: какво е съдържанието на понятието издръжка, какви нужди се включват в него и кои са критериите при определянето й. Възможно / и необходимо/ ли е, след като се твърди и има доказателства, че ищецът няма никакви доходи, да се прави съпоставка с разходите му, като се представят доказателства за тях.В трайната практика на ВКС е разяснено,че „изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на държавата ни“/ решение № 1077/28.06.1994 г. по гр. д. № 922/1994 г. на ВС, IV г. о. и по гр.д. №209/10 г. на четвърто г.о./. „Задължението на надарения за заплащане на издръжка не възниква автоматично с осъществяване на дарствения акт. Трудно би могло да се приеме, че нуждаещ се от издръжка ще прояви щедрост и ще подари, освен ако се касае за обичайно или възнаградително дарение. За да възникне това задължение за надарения, необходимо е да са настъпили нови факти, които сочат, че дарителят е изпаднал в нужда и единственият начин да излезе от нея е да поиска издръжка от надарения. За да бъде отменено дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД необходимо е надареният да не се отзове, когато дарителят трайно е изпаднал в нужда” / р. по гр.д. №213/08 г. на второ г.о./ „При определяне нуждата на дарителката, следва да се вземат пред вид не само доходите й от пенсия, но и реално съществуващата възможност да допълва доходите си чрез отдаване под наем апартамента, върху който притежава право на ползване, а също така и свободната жилищна площ от собствения си апартамент. Би могла също да реализира доходи от имотите си в с. П, като ги отдава под аренда или по друг начин./р. по гр.д. №854/03 г. на второ г.о., по гр.д. №5185/07 г. на второ г.о./. Следва да се отчетат и средствата за издръжка, които ищецът може да претендира или получава от други лица – р. по гр.д. №2103/08 г. на четвърто г.о.
Изводите на въззивния съд за характера, възникването и доказването на трайната нужда от издръжка на дарителя, като предпоставка за отмяна на дарението по чл.227, б.”в” ЗЗД, съответстват на тази практика. В. съд е приел, че ищецът има нужда най-вече от средства за ремонт на жилищната сграда, които може да претендира по друг ред, по правилата за разноски при съсобственост. О. към предявения иск по чл.227, б.”в” от ЗЗД твърдения, че няма средства, за да покрие разходите си и какви конкретно са те, не са установени по делото. . Не са представени доказателства – медицински документи, за заболяването, от което страда и за необходимите му лекарства, нито какви са ежемесечните му разходи за бита. Това се отнася и до твърдяната в поставения въпрос пълна липса на доходи – в исковата молба ищецът е посочил, че има пенсия, която му е недостатъчна за ремонта на сградата. От показанията на свидетелите / сестра и племенница на ищеца/ се установява, че ищецът получава пари и продукти от зетя на сестра си, тя му подсигурява дърва за огрев и не знае да има неплатени задължения за вода и други битови нужди. Имат наследствени имоти, а върху дарения процесен имот със застроена площ от 120 кв.м. и двор от 700 кв.м. ищецът е запазил право на ползване, което сочи на възможност да реализира доход от имотите си. Има данни и за направени от ищеца дарения на други негови имоти в полза на трети за спора лица. Освен това, според свидетелите, ищецът е бил болен и безработен още към момента на дарението, т.е. това му състояние не е новонастъпило, според даденото в цитираната по-горе практика тълкуване на разпоредбата на чл.227, б.”в” от ЗЗД.
С. основание за допускане на обжалването не е налице – въпросите са застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №360/13 г. от 22.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: