О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
Гр.София, 08.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1156 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Д” – С. Ж. С. , гр. Ш. срещу решение от 13.07.2009г., постановено по т.д. № 339/2009г. от Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № т 39/22.04.2009г. по т.д. № 2161/2008г. на Ш. районен съд за признаване за установено, че нотариална покана с рег. № 1* от 01.11.07г. е неистински документ в частта на извършеното нотариално удостоверяване от нотариуса, че на 06.11.07г. същата е връчена на М. Х. И., като представител на “Е”О. , срещу разписка на “С”ООД.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, като процесуалният въпрос от значение за спора е този за допустимостта на предявения иск. Въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците М. Х. И. и “Е” О. , гр. Ш. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е допустим иск за установяване на истинността или неистинността на едни документ. Представянето на документа в друг висящ процес, по който се претендира заплащане на обезщетение, считано от датата на получаване на оспорената в настоящото производство нотариална покана, обуславяло правния интерес на ищеца да установи неистинността на извършеното нотариално удостоверяване на датата на връчването й. Решаващият състав е счел за доказано по делото, че разписката, удостоверяваща получаването на нотариалната покана, не е подписана от адресата, поради което е уважил иска.
Според касатора, съдебната практика по допустимостта на иск за установяване на неистинност на документ изисквала наличието на три предпоставки: поради процесуален пропуск или опущение ищецът да не е могъл да стори това във висящия процес, в който документът е представен, да има постановено решение, основано на този документ, и да няма друг процесуален ред за оспорването. При спазването на тези условия искът би бил допустим с оглед на евентуалната отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният въпрос за допустимостта на предявения иск е значим за делото по предявения установителен иск, но касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване.
Искът е предявен на основание чл.124, ал.4 ГПК, като допустимостта се преценява с оглед на правния интерес на ищеца при принципна допустимост на установяването в самостоятелно исково производство на истинността или неистинността на един документ. Изброените от касатора предпоставки за допустимостта на иска не са законодателно регламентирани, както и не съставляват задължителна или трайно установена практика за съдилищата. Решение № 11/19.01.1979г. по гр.д. № № 782/78г. на ІІІ г.о. на ВС касае правния интерес от установителен иск за право или правоотношение, т.е. случай, различен от процесния. Решение № 536/15.03.1956г. по гр.д. № 1578/56г. на ІV г.о. също е неотносимо към поставения въпрос, тъй като предвижда недопустимост от установяване в отделно производство на възражения на страните – напр. за плащане, давност и др. Решение № 1184/04.07.1955г. по гр.д. № 2269/55г. на ІV г.о. поставя изискването да е налице правен интерес от установяването на истинността или неистинността на документа, при допустимост на самостоятелното предявяване на такъв иск. Решение № 1869/20.08.1960г. по гр.д. № 4263/60г. на ІІ г.о. изключва възможността да се оспорва документ, ако поради грешка е налице пропуск от оспорване по реда на чл.154 ГПК /отм./, но изрично предвижда, че единствената правна възможност за страната е по съдебен ред да установи подправката с влязло в сила присъда или по реда на чл.97, ал.4 ГПК /отм./, с оглед да използва благоприятния за нея резултат в едно производство по чл.231, б.”в” ГПК /отм./. Следва да се има в предвид, че решението е постановено по молба по чл.231, б.”в” ГПК /отм./, т.е. недопустимо е оспорването на документа в производството по отмяна.
В случая, за преценката на правния интерес на ищеца, въззивният съд е съобразил изложените в исковата молба обстоятелства – представянето на оспорения документ по друго дело и значението му за правоотношенията между страните. Следователно въззивният акт съответства и на цитираното от касатора Решение № 311/21.12.1999г. по гр.д. № 159/99г. на 5-чл.състав.
По тези съображения липсват основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е обосновал и довода си за наличието на противоречиво решаване на въпроса с оглед на необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика и допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав приема, че съобразно с практиката на ВКС, въпросът за правния интерес на ищеца се решава за всеки отделен случай, предвид на твърденията в исковата молба. Исковете за установяване на истинността или неистинността на един документ са допустими по реда на чл.124, ал.4 ГПК с оглед на заявения правен интерес, независимо от фазата, в която се намира исковото производство, по което оспореният документ е представен.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2009г., постановено по т.д. № 339/2009г. от Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.