О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 47
София, 27.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 132/2020 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на А. В. М. и Т. Д. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 470 от 04.11.2019 г. по ч.т.д. № 2458/2019 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане депозирана частна касационна жалба срещу определение № 2191 от 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1004/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото въззивно определение, след отмяна на разпореждане на СГС от 08.10.2018 г. по гр.д. № 9728/2014 г. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на А. М. и Т. М. – за събрани суми в размер на 11 383 лв. по изп.дело № 4264/2015 г. на ЧСИ Н.М., молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е отхвърлена.
В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна, с произтичащите от това правни последици. Изразява се несъгласие с изразеното от съдебния състав на ВКС, I т.о. становище, че определението на САС не подлежи на касационно обжалване. В жалбата е направено и искане за спиране на частното производство до постановяване на ТР по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
В подаден по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, се поддържа становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение, преграждащо образувано пред ВКС, I т.о. частно производство. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. Позоваването от страна на ответната банка на ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към настоящото частно производство, поради което и доводите за недопустимост на частната жалба /неточно наименована като частна касационна/ не следва да се преценяват.
За да постанови атакувания процесуален съдебен акт, предходният състав на ВКС е констатирал, че депозираната от А. М. и Т. М. частна касационна жалба има за предмет неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, с което е осъществен инстанционен контрол по отношение на първоинстанционен акт, постановен по молба за издаване на обратен изпълнителен лист. Съдебният състав на ВКС, I т.о. се е позовал на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които не подлежи на касационно обжалване въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, като в мотивите към определението са развити подробни правни съображения.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. При произнасяне по процесуалната допустимост на сезиращата го частна касационна жалба, касационният състав на първо т.о. правилно е констатирал, че предмет на обжалване е съдебен акт, с който въззивната инстанция се е произнесла по същество по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на обратен изпълнителен лист. Изведен е законосъобразен извод за невъзможност за осъществяване на инстанционен контрол по отношение на въззивното определение, с което съдът се е произнесъл по същество по сезиращата го частна жалба, съответстващ изцяло и на задължителните за всички съдилища указания, дадени в цитирания, приложим в случая, акт на нормативно тълкуване.
Като необосновано следва да се прецени твърдението в частната жалба за приложимост на тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то е висящо по въпрос, относим към чл.274, ал.2, изр.1,пр.2 ГПК, а не към чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, по който е образувано настоящото частно производство. Това обуславя неоснователност на искането за спиране по реда на чл.292 ГПК до постановяване на решение по посоченото тълк.дело.
Развитите от частните жалбоподатели доводи, относими към правилността на атакуваното с частната касационна жалба определение на САС, са извън предмета на настоящото частно производство. Като ирелевантно следва да се прецени и искането за достъп до касация, тъй като настоящото производство не е по чл.274, ал.3 ГПК и разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е неприложима.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 от 04.11.2019 г. по ч.т.д. № 2458/2019 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: