О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 31. 05. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1825/2009 година
Производство по чл.299 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено под № 65 на 05.06.2009 год. по в.гр.дело № 100/2009 год. в частта, с която е потвърдено решение № 125 от 04.02.2009 год. по гр.дело № 284/2008 год. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне предявения на основание чл.108 от ЗС иск от „РЕХ”ООД-с. Жинзифово, общ. Кърджали, представляван от управителя Р. Х. М. , против ЕТ”Б”-гр. Момчилград, представляван от собственика Б. М. Й. , с който се иска отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – открита тераса от лятна градина с площ от 96 кв.м., в момента включена като пристройка /разширение/ на кафе-сладкарница „България” с идентификатор 40909.118.3.1.2 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изп.директор на АГКК изграден върху поземлен имот с идентификатор 40909.118.3 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изп.директор на АГКК, като неоснователен и отхвърляне предявения на основание чл.109, ал.1 от ЗС иск от „ РЕХ”ООД-с. Жинзифово, общ. Кърджали, представляван от управителя Р. Х. М. , против ЕТ”Б”-гр. Момчилград, представляван от собственика Б. М. Й. , с който се иска премахване на пристройка/разширение/ на кафе-сладкарница „България” с идентификатор 40909.118.3.1.2 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изп.директор на АГКК, осъществена върху открита тераса от лятна градина с площ от 96 кв.м., изграден върху поземлен имот с идентификатор 40909.118.3 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изп.директор на АГКК, като неоснователен, с отхвърляне искането по чл.537, ал.2 от ГПК за изменение на н.акт № 11, том ІІ, рег. № 1* дело № 211/2005 год. на нот. К. Д. в частта, с която се иска на стр.1, ред 17 от горе на долу цифрата „342” да се чете „225” и на стр.2, ред 8-10 от горе на долу да се заличат думите „и 12,04% идеални части от лятната градина, разположена в южната част на комплекса, цялата с площ 754 кв.м.”, като неоснователно.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „РЕХ”О. , представляван от а. Д от Кърджалийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК относно публична продан, последиците след възлагане на недвижим имот от съдия-изпълнител и съдебния контрол върху тези действия. Прилага съдебна практика.
Ответникът по касация Б. М. Й. , ЕТ”Б” не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.07.2003 год. на съдебния изпълнител при Кърджалийския районен съд не става безспорно ясно дали открита тераса от лятна градина с площ от 96 кв.м. се продава като самостоятелен обект на праводателя на ищеца/касатор/ или е част от описанието на комплекс „България”, защото е установено безспорно, че тази площ влиза в описаната на целия комплекс площ от 2166 кв.м., в който смисъл и констатациите на съдебната експертиза, че към настоящия момент същата тераса не е самостоятелен обект, а е част от терена зад сградата на хотел „България”, представляващ един обект с идентификатор № 4* по кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК, който е за писан като собствен на Община К. с начин на трайно ползване – терен на обществени сгради и центрове, а съгласно чл.2, ал.2, т.1 ЗКИР при отсъствие на безспорни доказателства, установяващи легитимацията по чл.108 ЗС, това записване в настоящото производство не може да бъде игнорирано.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима по иска с правна квалификация 108 ЗС.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените съдебни актове касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 85 от 05.08.2008 год. по гр.дело № 237/2006 год. на К. районен съд е постановено в производство по чл.34 ЗС по допускане делба, но във връзка с приложението на чл.199, ал.2 и чл.215, ал.1 и ал.4 ДПК/отм./ и чл.384, ал.2 и ал.3 ГПК/отм./;
Определение № 76 от 07.05.2007 год. по ч.гр.дело № 182/2007 год. на Великотърновския апелативен съд е свързано с приложението на чл.332 и чл.361, ал.1, б.”г” ГПК/отм./;
Решение № 273 от 14.01.2004 год. на Д. районен съд, постановено по гр.дело № 41/2003 год. за делба е свързано с приложението на чл.34, чл.92, чл.115, ал.2 ЗС във връзка с чл.69 ЗН и чл.97, ал.3, чл.278 и чл.281 ГПК/отм./, а
решение от 26.07.2005 год. по гр.дело № 60/2004 год. на същия съд е в производство по чл.108 ЗС, но във връзка с чл.31, ал.3 ЗК/отм./ и чл.431, ал.2 ГПК/отм./;
Определение от 21.05.2008 год. по в.ч.гр.дело № 468/2008 год. на Великотърновския окръжен съд е в производство по чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.431, ал.3, чл.483, ал.2 ГПК/отм./ и чл.274, чл.278 и чл.537, ал.3 ГПК.(
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 65 от 05.06.2009 год. по в.гр.дело № 100/2009 год. на Кърджалийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: