О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 293 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение от 14.01.2009 г. по ч.гр.д. № 9/2009 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 2* от 20.10.2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба от 17.09.2008 г., подадена от И. М. Н. за възстановяване на срока за обжалване на решение от 01.08.2008 г. по гр.д. № 1099/2007 г.
Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 796 от 05.02.2009 година, подадена от И. М. Н. от гр. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като съществените, разрешени в определението процесуалноправни въпроси относно предпоставките за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и сл. ГПК (отм.) са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Въведен е и довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради постановяването му в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са определение № 954 от 29.01.2007 г. по адм. д. № 8194/2004 г. на Върховния административен съд; определение № 34 от 06.02.2004 г. по ч. гр.д. № 333/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение; определение № 2* от 14.03.2008 г. по адм. д. № 2256/2008 г. на Върховния административен съд и определение от 29.10.2007 г. по ч. гр.д. № 794/2007 г. на Софийски окръжен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за възстановяване на процесуален срок.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 1* на Пловдивски окръжен съд от 01.08.2008 година по гр.д. № 1099/2007 година е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Х. Б. Е. от гр. П. против И. М. Н. от същия град за сумата 23842,65 лева. Съобщение за изготвяне на решението е било връчено на ответника И на 01.09.2008 година чрез процесуалния му представител по делото – адвокат И, овластена да представлява страната до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции с пълномощно от 05.06.2007 г. Първоинстанционното решение не е обжалвано в срока по чл. 197, ал. 1 ГПК (отм.).
С молба вх. № 2* от 17.09.2008 г., подадена от И. М. Н. е поискано възстановяване на срока за обжалване на решение № 1* от 01.08.2008 година по гр.д. № 1099/2007 година. Като причина за пропускането на срока е посочено обстоятелството, че от 13.08.2008 г. процесуалния представител на ответника адвокат И е била в полагаем се 45 дневен отпуск преди раждане; че здравословното и състояние е налагало режим на легло; била е в невъзможност да изпълни поетия към доверителя си ангажимент за изготвяне и подаване на въззивна жалба, поради което я е просрочила. С определение № 2* от 20.10.2008 година, Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение от 14.01.2009 г. по ч.гр.д. № 9/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.). Приел е, че страната е била редовна уведомена за изготвяне на първоинстанционното решение чрез връчване на съобщение по реда на чл. 46, ал.1, изр. 1-во ГПК (отм.), а състоянието на бременност на процесуалния и представител, както и позоваването на лекарско предписание за ограничено движение не съставляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК (чл. 37, ал.1 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд. Същественият като обуславящ изхода на делото процесуален въпрос относно предпоставките за възстановяване на срок по реда на чл. 37 и сл. ГПК (отм.) не налага промяна на утвърдената съдебна практика, нито повдигат неразрешен процесуален аспект по приложението на правната норма. В съответствие с утвърдената съдебна практика, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове, съдът е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал.1 ГПК (отм.), каквито са природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната. Така настъпилите обстоятелствата трябва да са попречили на страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок, т.е. в продължение на определения срок страната да е била обективно лишена от възможност да упражни процесуалното си право, съответно да изпълни процесуалното си задължение, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите обстоятелства; че ползването на отпуск преди раждане не е непредвидено обстоятелство, релевантно за възстановяване на срока, нито такова е ограниченият режим на движение с оглед обстоятелството, че въззивната жалба може да бъде подадена не само от упълномощения по делото адвокат, но и лично от страната или от преупълномощен за извършване на съответното процесуално действие друг адвокат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.01.2009 г. по ч.гр.д. № 9/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: