О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 275 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от Е. „Пъпеш-56-П. Шишкова“, чрез процесуалния и представител срещу Решение № 1* от 26.11.2008 год. по гр.д. № 2592/2008 год. на Пловдивския окръжен съд с което е оставено в сила решението по гр.д. № 214/2008 год. на Пловдивския районен съд в обжалваната му част. С нея е бил уважен предявеният от К. Б. Г. обективно съединен иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД – предаване държането на нает недвижим имот, представляващ гаражна клетка с площ 18 кв.м., ползвана да извършването на търговска дейност. В частта с която е бил отхвърлен обективно съединеният иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД, като необжалвано от ищцата Г, първоинстанционното решение е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касация К. Г. , чрез пълномощника си е представила писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Подържа се и евентуалното становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски в размер на 200 лв.
Последователно подържаната теза на Е. „Пъпеш-56-П. Шишкова“ е, че е изправна страна по договора и договорът не е развален.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че наемателят е бил неизправен при плащането на наемната цена, поради което наемодателят е упражнил правото си да прекрати договора предсрочно, предизвестявайки насрещната страна с нотариална покана. До същият извод относно прекратяването на договора е стигнал и въззивния съд, поради което е оставил решението на ПдРС в сила.
Като основания за допускане на касационно обжалване, Е. „Пъпеш-56-П. Шишкова“ (чрез процесуалния си представител), в изложението по чл.284 ал.3 т.1 сочи предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основният, обуславящ крайните изводи въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е материалноправен – упражняването на потестативното право за едностранно разваляне на срочен двустранен договор.
Основанието т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Произнасянето на ВКС по казуса не би могло да дефинира нещо различно от въведеното от закона и константната съдебна практика, че потестативното право принадлежи на изправната страна по договора. Произнасянето не би могло да съдържа и нова, различна аргументация по този въпрос, която би имала значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, доколкото самата законова формулировка на чл.87 ал.1 ЗЗД предполага конкретна преценка коя е изправната страна за всеки отделен случай.
Не е налице и основанието по т.1 на чл.280 ал.1 – противоречие със задължителната и константната практика на ВС на РБ и ВКС, установяваща, че правото да развали/отправи изявление за разваляне на договора принадлежи на изправната страна.
Всъщност, въззивният съд не се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с ППВС № 3/1973 год., Р. № 1* г.о.; Р. № 1* г.о. и Р. № 1* г.о., каквото е твърдението на касатора. Както бе посочено по-горе, тя касае правото на изправната страна да отправи изявление за прекратяване действието на облигационен договор. Дали, обаче, отправилата изявление по чл.87 ал.1 ЗЗД страна е изправна или не и оттук – дали изявлението и е годно да породи действие е конкретен фактически въпрос, който подлежи на установяване с всички допустими от закона доказателствени средства. Касае се за факти и обстоятелства, които са конкретни за всяко дело. Дори да биха били неправилно преценени от въззивния съд, това би довело до неправилност на решението – чл.281 т.3 ГПК, но не и до основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
Касаторът Е. „Пъпеш-56-П. Шишкова ще следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 200 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 26.11.2008 год. по гр.д. № 2592/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. Ш. , действаща като едноличен търговец с фирма „Пъпеш-56-П. Шишкова“ да заплати на К. Б. Г. сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.