2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 28 май 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1080 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 348/30.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1369/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 292/29.06.2017 г. по гр. дело № 648/2017 г. на Казанлъшкия районен съд (КРС), са уважени, предявените от Д. Н. П. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 0020/09.01.2017 г. на кмета на ответната община-касатор, ищцата е възстановен на длъжността „старши експерт туризъм” при ответната община-касатор и последната е осъдена да ? заплати сумата 640 лв., представляваща обезщетение за оставането ? без работа поради незаконното уволнение през периода 09.01.2017 г. – 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2017 г. до окончателното ? изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваната част от решението, като постановено по ненаведени доводи и твърдения с исковата молба по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и относно неуточнена с исковата молба длъжност по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: може ли съдът, по искове за отмяна на незаконно уволнение, да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска; допустимо ли е въззивното решение да бъде мотивирано въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба, като спорни; нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си по трудов спор на факти, които не са твърдяни от страна в процеса. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 40/15.02.2017 г. по гр. дело № 2680/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 216/06.10.2015 г. по гр. дело № 916/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 555/09.02.2012 г. по гр. дело № 1224/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 844/15.02.2011 г. по гр. дело № 1802/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 790/29.07.2011 г. по гр. дело № 148/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В изложението си касаторът навежда и основанията за допускане на касационно обжалвани по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 от ГПК, като твърди вероятна недопустимост (предвид и оплакванията за това в касационната жалба), както и очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. Н. П. в отговора на жалбата излага съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установени по делото следните обстоятелства: Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 48/03.09.2007 г., било е прекратено от работодателя-ответник, но това предходно уволнение е било признато за незаконно и отменено с влязло в сила на 22.12.2016 г. решение по гр.д. №454/2016 г. по описа на КРС, като ищцата е била и възстановена с решението на заеманата допреди уволнението ? процесна длъжност „старши експерт туризъм“. На 09.01.2017 г. по молба на ищцата, със заповед № 0019/09.01.2017 г. ответникът-работодател, позовавайки се на чл. 345, ал. 1 от КТ и влязлото в сила съдебно решение, е наредил ищцата да бъде възстановена на длъжността „старши експерт туризъм“, считано от 09.01.2017 г. На същата дата ответникът-работодател е връчил на ищцата и процесната по настоящото дело уволнителна заповед № 0020/09.01.2017 г., с която е прекратил трудовото правоотношение за процесната длъжност „старши експерт туризъм“ на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ, поради това, че с решение № 12/16.12.2015 г. на ОбС-К. е одобрена структурата и числеността на общинската администрация, с приемането, на която се заменя наименованието на длъжността от „старши експерт туризъм“ на „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“, като ищцата не отговаря на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на последната длъжност, утвърдени на 15.01.2016 г., поради което няма как да бъде преназначена от длъжност „старши експерт туризъм“ на длъжност „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“. Окръжният съд е установил и че в утвърденото длъжностно разписание на общинската администрация, действало от 06.01.2012 г., е вписана длъжността „старши експерт туризъм“, а в утвърденото длъжностно разписание, действащо от 07.01.2016 г., тази длъжност не фигурира, а е налице длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата има завършено висше образование, степен „бакалавър“, със специалност „туризъм“ и професионална квалификация „мениджър в туризма“, степен „магистър“ по специалност „регионално развитие и политика“ и трудов стаж над 1 година, които съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт туризъм“ са били достатъчни за заемането на същата. Окръжният съд е приел за установено и че по делото не са ангажирани доказателства от ответника-работодател за съдържанието на трудовите функции на длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“, освен посочените в длъжностното разписание минимални изисквания за образователна степен „бакалавър“ и 1 година професионален опит; както и че не са ангажирани доказателства, че длъжността „старши експерт туризъм“ се покрива като съдържание на трудовите функции с новосъздадената длъжност „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“. Съдът е направил този извод, предвид изключването от доказателствата по делото на оспорената от ищцата по реда на чл. 193 от ГПК, длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Намерил е за неоснователни, направените и пред него възражения на ответната община (сега касатор) за недопустимост на първоинстанционното решение, като е приел, че районният съд се е произнесъл именно по предявените искове, и в частност по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – и на въведените с исковата молба от ищцата основания на незаконност на уволнението ?. Окръжният съд е изтъкнал, че при оспорване от страна на уволнения работник или служител законността на уволнението му, в доказателствена тежест на работодателя е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение на законно основание, визирано в заповедта за уволнение. Съдът е приел, че в случая уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“, но че субективно право на работодателя е, без да променя трудовите функции на една длъжност, да въвежда нови изисквания за изпълнението ?, свързани с образованието и професионалната квалификация. В тази връзка съдът е изложил съображения, че промяната в изискванията може да е нормативно обусловена, но може да бъде извършена и от самия работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание. Въззивният съд отново е изтъкнал, че при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, първият и главен факт, който работодателят следва да докаже, е че е въвел промяна в изискванията за образование или професионална квалификация за длъжността, заемана от уволнения работник или служител. Окръжният съд е приел, че именно този факт не е бил доказан от работодателя по делото, тъй като с отговора на исковата молба ответната община е направила твърдение, че е въвела новото изискване за образование за длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“, при запазване на основните трудови функции и при промяна единствено на наименованието на длъжността „старши експерт туризъм“, заемана от ищцата към момента на уволнението ?, но това твърдение не се доказва от приетото по почин на общината като доказателство, ново щатно разписание, а друго годно доказателство тя не е ангажирала в процеса, предвид изключването от доказателствата на оспорената по реда на чл. 193 от ГПК длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“. С оглед на това, въззивната инстанция е приела, че районният съд съвсем в рамките на спора, с който е бил сезиран, а и правилно, е признал, извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ уволнение на ищцата, за незаконно и го е отменил, без дори да се налага да се изследват конкретните възражения дали ищцата притежава изискуемите от работодателя образование и професионална квалификация за заемане на длъжността и дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. В тази връзка въззивният съд отново е посочил, че е абсолютно неоснователно възражението на общината във въззивната ? жалба, че послужилото на първоинстанционния съд като основание за уважаване на главния иск, не било въведено като основание за незаконосъобразност с исковата молба; като са изложени съображения, че недоказаността на законността на уволнението от страна на работодателя произтича от неизпълнение на процесуалните му задължения, което обстоятелство от своя страна не може отнапред да е известно на ищцата при предявяване на исковете ?. Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на първоинстанцинното решение в частта относно уважаването на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка са изложени съображения, че при признаване на уволнението за незаконно и отмяната му съдът възстановява работника/служителя на заеманата от него допреди уволнението му длъжност, като в случая ищцата е била уволнена от процесната длъжност „старши експерт туризъм“ и именно на тази длъжност следва да бъде възстановена от съда, а наличието на длъжност с такова наименование в щатното разписание на работодателя към момента на реалното заемане на длъжността от възстановения работник/служител е ирелевантно. Въззивният съд е изтъкнал и че с петитума на исковата си молба ищцата е отправила искане за възстановяване на предишната ? работа при работодателя, поради което е приел, че е налице редовна искова молба в тази й част, съответно – допустимо съдебно решение по така предявения иск.
В посоченото и цитирано в изложението на касатора, решение № 258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, изрично е прието, че съгласно практиката на ВКС (решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), когато съдът основе решението си, постановено по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, но не са посочени от ищеца с исковата молба, това съдебно решение не е недопустимо, като постановено по непредявен иск или „свръх петитум”, т.е. – извън предмета на делото, а е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка е изяснено, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, както и че предмет на делото е съществуването на това оспорено потестативно право на работодателя. Когато съдът се произнесе по този иск, като приеме, че това потестативно право не е надлежно упражнено или не съществува, и постанови отмяна на уволнението като незаконосъобразно, той се произнася в рамките на предмета на делото, включително и в случаите, когато решението му е основано на факти и доводи, които ищецът не твърди и не навежда с исковата си молба. В тези случаи нарушението на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК), не се изразява в недопустимо произнасяне от съда, а в допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 153 от ГПК) – обсъждане на релевантни за спора факти, които ищецът не оспорва и не извежда от тях доводи за незаконосъобразност на уволнението.
От изложеното следва, че и в настоящия случай не е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В същото цитирано цитирано от страна на касатора, решение № 258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, е прието, че съгласно практиката на ВКС (решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 459/27.01.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който представлява основание за прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда. В същия смисъл са и останалите решения на ВКС, посочени в изложението към касационната жалба.
В случая, видно от мотивите му, цитирани по-горе, за да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (и обусловените от него други два иска по делото), решаващите съображения на въззивният съд са, че ответната община (сега касатор) не е доказала изричните си твърдения в отговора на исковата молба, че е въвела новото изискване за образование за длъжността „старши експерт маркетинг и мениджмънт в туризма“, при запазване на основните трудови функции и при промяна единствено на наименованието на длъжността „старши експерт туризъм“, заемана от ищцата към момента на уволнението ?. Тези твърдения са направени от ответника в отговор на изричните доводи и твърдения на ищцата в пункт 14 от исковата молба (лист 6 от първоинстанционното дело), че когато променените образователни и квалификационни изисквания за заемане на дадена длъжност са породени и обусловени от изменения в предмета и функциите на изпълняваната длъжност, то прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ се явява незаконосъобразно; че това е така, защото фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва промяна в изискванията за образование и/или квалификация при запазването на трудовите функции за длъжността; както и че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е налице, когато наред с въвеждането на нови изисквания за образование и/или професионална квалификация, се променя изцяло или отчасти трудовата функция на изпълняваната длъжност.
Видно и от останалите мотиви към обжалваното въззивно решение, именно по така наведените с исковата молба и с отговора на същата, доводи и твърдения на страните по делото относно незаконосъобразността, респ. – законосъобразността на процесното уволнение, се е произнесъл окръжният съд, с което е разрешил формулираните в изложението на касатора процесуалноправни въпроси, в пълно съответствие с посочената там практиката на ВКС, а не в противоречие с нея, както неоснователно поддържа жалбоподателят, т.е. – не е налице и наведеното от него основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Както е установил и въззивният съд, с петитума на исковата си молба ищцата е отправила искане за възстановяване на предишната ? работа при работодателя, като в обстоятелствената част на искова молба тя е изложила ясни твърдения, че към момента на процесното уволнение е работила на процесната длъжност „старши експерт туризъм”, на която е била възстановена с влязло в сила съдебно решение, с което е било отменено и предходното ? незаконосъобразно уволнение от тази длъжност. На същата процесна длъжност „старши експерт туризъм” ищцата е възстановена и с обжалваното по настоящото дело въззивно решение, поради което не е налице вероятност то да е недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – и в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Тъй като в изложението към касационната жалба не са наведени други доводи – извън обсъдените по-горе, за твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение, то не е налице и това основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред касационната инстанция, в размер 850 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 348/30.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1369/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, – в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
В останалата – отхвърлителна част, въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Д. Н. П. сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: