4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София,08.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1120/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 2972/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 13599/2007 г. на Софийски районен съд, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против [фирма] искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 1 200 лв. – неплатена част от цена по фактура № 61264/30.06.2006 г., и 142.31 лв. – обезщетение за забава върху дължимата част от цената за периода 30.06.2006 г. – 08.06.2007 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете са формирани в противоречие с процесуалната позиция на ответника, който не е оспорвал сключването на договора за търговска продажба и издадената по повод на него данъчна фактура. Твърди, че съдът не е съобразил и извършеното от ответника плащане на сумата 6 000 лв., съответстваща на цената на продадените стоки без ДДС и на данъчната основа по фактурата, което плащане следва да се разглежда като извънсъдебно признание на задължението. Позовава се на незаконосъобразност на отказа на въззивната инстанция да кредитира неоспореното заключение на съдебно – икономическата експертиза, съдържащо констатации за надлежно осчетоводяване на данъчната фактура от продавача, включването й в дневника за продажби за м. юни 2006 г. и начисляването на ДДС върху стойността на сделката с произтичащите от това последици.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Като обуславящи за изхода на делото са поставени следните въпроси : Заплащането на данъчната основа по данъчна фактура представлява ли признание за дължимост на цената на получената стока; При начисляване на ДДС върху стойността на данъчна фактура подлежи ли на пълно и главно доказване дължимостта на данъка; Следва ли да се прави извод за редовност или нередовност на водените търговски книги, без да е извършена проверка на място по вина на ответника, и тези изводи да бъдат в подкрепа на пасивната, възпрепятстваща изясняването на фактическата обстановка, страна в процеса.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 1 200 лв. – неплатена част от цената на закупени стоки по фактура № 61264/30.06.2006 г., и 142.31 лв. – обезщетение за забава върху неплатената цена за периода 30.06.2006 г. – 08.06.2007 г., решаващият въззивен състав е приел, че претендираните с исковете суми не се дължат от ответника – купувач поради недоказаност на твърдяното от ищеца основание за възникване на задълженията, а именно – договор за търговска продажба на стоки. Изложени са съображения, че представената с исковата молба данъчна фактура № 61264/30.06.2006 г. на стойност 7 200 лв., включваща 6 000 лв. – цена на 10 000 кг. LDPE регранулат ІІІ, и 1 200 лв. – начислен върху цената ДДС, не доказва възникването на продажбено правоотношение между страните, тъй като е изготвена едностранно от ищеца – продавач и е неподписана. Като ирелевантни за спора са преценени установените чрез заключението на съдебно – икономическата експертиза по делото обстоятелства, че фактурата е осчетоводена надлежно в търговските книги на ищеца – продавач, вписана е в дневника му за продажби за м. юни 2006 г. и върху стойността на сделката е начислен ДДС, за който продавачът е ползвал данъчен кредит. За неоснователни са приети доводите на ищеца за липса на оспорване на конкретната сделка от страна на ответника и за извършено от последния извънсъдебно признание на задължението за цена посредством предварително заплащане на данъчната основа по цитираната фактура в размер на сумата 6 000 лв., съответстваща на уговорената цена без ДДС. Въззивният съд е посочил, че доколкото по делото не е изяснено основанието за частичното плащане на сумата 6 000 лв., самото плащане не може да се разглежда като признание за дължимост на претендирания с иска по чл.327, ал.1 от ТЗ остатък от цената в размер на сумата 1 200 лв.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, макар и непрецизно формулирани, са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото разрешаването им от въззивния съд е рефлектирало върху крайния извод в атакуваното решение за неоснователност на предявените от касатора искове. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат конкретизирани от настоящата инстанция така : Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба; Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност – в дневника за търговски продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит за доказването на договора за търговска продажба, по повод на който е издадена данъчната фактура.
Неоснователно е позоваването на касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На значимите за изхода на делото правни въпроси индиректно е даден отговор във формираната по реда на чл.290 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение се отклонява от посочената практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 от ГПК третият поставен въпрос, свързан с редовността на водените от ответника търговски книги. Релевираните в тази насока доводи са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, поради което подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.07.2010 г., постановено по гр. д. № 2972/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 26.85 лв. /двадесет и шест лв. и осемдесет и пет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :