3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
Гр.София, 12.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1202 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2533/27.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3548/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.06.2011г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 687/11г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е допустима
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО за установяване недобросъвестност на ответника при заявяване на търговска марка, идентична или сходна на използваната от ищеца, която се изразява в знанието му, че друг правен субект използва словния или образен елемент на марката за обозначаване на стоки от същия клас, или вече е регистрирал такава марка по друг ред. С влязло в сила решение по друго дело е отхвърлен иск на ищеца срещу ответника, предявен по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, с което е отречена недобросъвестността на ответника към датата на подаване на заявление от 07.02.2005г. по заявка вх.№ 76532 за марка „В.” – словна рег. № 57175 за стоки клас 29 на МКСУ. Въззивният съд е изложил съображения, че с това решение е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът относно недобросъвестността на ответника по отношение на използването от ищеца за обозначение на месни продукти „Н. В.” от 2002г., съдържащо и словния елемент „В.”. Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на иска за защита на правата, който той притежава върху търговска марка на Общността № С.[ЕИК] – „В.” – словна с приоритет от 23.10.2007г., като е започнал използването на марката пред 2002г. В този смисъл, решаващият състав е приел, че спорът за недобросъвестността при подаване на заявлението от ответника е разрешен и на основание чл.299 ГПК повторното предявяване на иска е недопустимо, независимо, че по настоящото дело ищецът основава на правния си интерес от притежаването на марка на общността, която обаче е регистрирана две години след регистрацията на марката на ответника.
Касаторът поставя въпросите: „Обхващат ли обективните предели на силата на пресъдено нещо различното фактическо основание за предявяване на иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, а именно – изполването на различна марка от тази, която е претендирана, че е използвана в предходното дело, решено с влязло в сила съдебно решение?” на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и „Използването на нерегистриран знак със собствена отличителност за обозначаване на стоки и услуги, заедно с регистрираната марка на производителя представлява ли използване на нерегистрирания знак или представлява използване на комбинацията от регистрирана марка и нерегистрирания знак като една цялостна марка?” на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че от значение за допустимостта на предявения иск е само първият поставен въпрос. Предмет на установителния иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е установяването на недобросъвестни действия на заявителя при подаване на заявката за регистриране на марка, а не различните форми на използване на марка или знак, по отношение на които ищецът претендира, че притежава права и които биха били основание за заличаване на регистрирана марка.
Отговорът на първия въпрос за обхвата на фактическите основания за предявяване на иска от силата на пресъдено нещо по предявен иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е даден в решение № 17/06.03.2012г. по т.д.№ 294/2011г. на І т.о. на ВКС. В посоченото решение е прието, че недобросъвестността на заявителя по иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО следва да бъде установена при подаването на всяка отделна заявка за регистрация на търговска марка, поради което чрез основанието и петитума на иска заявката се включва в предмета на спора. Последица от уважаването на иска е възможността да се иска заличаване на регистрацията на марката, за която е установено, че при подаване на заявка за регистрацията й ответникът е действал недобросъвестно. В случая, въззивното решение е обезсилено поради произнасяне по твърдяна недобросъвестност на ответника, но при подаване на друга заявка за регистрация на марка, различна от тази, по която се е произнесъл първоинстанционния съд.
В този смисъл, недобросъвестността на заявителя се преценява с оглед подадена конкретна заявка, по която е регистрирана марка на ответника, а не предвид на използването от ищеца на различни знаци или регистрирани други марки. Въззивният съд е констатирал, че с предявения иск се претендира установяване на недобросъвестност на ответника при подаване на една и съща заявка за регистриране на марка със заявката по влязлото в сила съдебно решение. Обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2533/27.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3548/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.