Определение №492 от 40080 по ч.пр. дело №466/466 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 492
 
                                               София  24.09.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  ч.гр.д.№ 466 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ гр. С., чрез процесуалния си представител-главен юрисконсулт М. против определение № 88 от 18.05.2009г. по гр.д. № 387/09г. на Върховен касационен съд, с което е върната подадената частна жалба на основание чл.286 ал.1 т.2,във вр.с чл.278 ал.4 от ГПК. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на нормата на чл.84 т.1 от ГПК, поради което иска то да бъде отменено и да бъде даден разгледана по същество подадената частна жалба.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от субект, който има правен интерес от обжалване, тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото,в която хипотеза – достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
Върховният касационен съд със свое определение № 88 от 18.05.2009г. –в производство по проверка на редовността на подадена частна жалба до друг тричленен състав/срещу определение за оставяне без разглеждане на касационна жалба/,като е счел,че в дадения срок не са изпълнени указанията му за внасяне на държавна такса от 15 лева-е върнал частната жалба.
С настоящата частна жалба се обжалва това определение на ВКС с аргумента,че НАП-в качеството си на държавно учреждение не дължи държавна такса в производство,образувано във връзка с предявен иск за отмяна на уволнение. В този смисъл се позовава на определение № 388 от 14.04.2009г.по гр.д. № 545/09г. на ІVг.о. на ВКС и определение № 315 от 18.03.2009г.по гр.д. № 324/09г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
 
Обжалваният акт е правилен.
Съгласно чл.84 т.1 от ГПК /на който се позовава частния жалбоподател-в действащата редакция-след решение №3 от 8.07.2008г.по к.д. № 3 /2008г.на Конституционния съд/ – привилегията на държавата и на държавните учреждения да не заплащат държавна такса се отнася само до спорове относно обекти,които са публична държавна собственост или са свързани с публични вземания на държавата. Във всички останали случаи,когато съдебно предявеното право не касае публична държавна собственост или няма характер на публично държавно вземане /какъвто е настоящия случай/– се дължи заплащане на държавна такса. Частната жалба е била подадена във връзка със спор,касаещ частно държавно вземане,поради което не е налице хипотеза на „особен случай”на освобождаване от заплащане на държавна такса по смисъла на чл.84 т.1 от ГПК и частният жалбоподател- независимо,че е държавно учреждение е следвало да заплати указаната му от съда държавна такса в размер на 15 леваказанията са били редовно съобщени на страната, поради което неизпълнението им в срок е основание за връщане на подадената частна жалба. Цитираните от частният жалбоподател определения на ВКС не могат да са основание за обратен извод-първо защото те не касаят същата страна и второ,защото са инцидентно постановени,без да представляват задължителна практика.
Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 88 от 18.05.2009г. по гр.д. № 387/09г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top