1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
С. 29.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4492/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. П. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 131 от 17.05.2013г. по гр.д. № 2690/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г. П. касационна жалба против въззивно решение № 416 от 19.10.2012г. по гр.д. № 258/2012г. на Софийски окръжен съд.
Ответниците по частната жалба Т. Д. Т. и М. Ц. Т. в подадения от пълномощника им адв. Я. З. писмен отговор молят определението да се остави в сила. Претендират разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от М. Г. П. касационна жалба против посоченото по-горе въззивно решение на Софийски окръжен съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв. за всеки от предявените на основание чл. 108 и чл. 109 ЗС искове.
Частната жалбоподателка изразява становище, че исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС са неоценяеми.
Определението е правилно.
Производството по оставената без разглеждане касационна жалба е висящо пред ВКС от 17.04.2013г. и по отношение на същата се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС са уредени в чл. 69, ал. 1 ГПК като оценяеми. Цената и на двата иска се определя съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, и е съответна на данъчната оценка на спорния имот. Правилно ВКС е приел, че както данъчната оценка на целия УПИ V-490, която съгласно удостоверението на л. 7 от първоинстанционното производство е 3011 лв., така и данъчната оценка на спорната част от имота, е под 5000 лв. Цената на иска по чл. 109 ЗС, определена от първоинстанционния съд на 2000 лв. при определяне на окончателната държавна такса, също е под 5000 лв.
На ответниците по жалбата Т. Д. Т. и М. Ц. Т. следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 200 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 131 от 17.05.2013г. по гр.д. № 2690/2013г.
ОСЪЖДА М. Г. П. от [населено място], да заплати на Т. Д. Т. и М. Ц. Т., двамата от [населено място], сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: