О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4644/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Р. от [населено място], срещу определение № 1046 от 03.04.2013год. по в.ч.гр.д.№ 1021/2013год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 24.01.2013г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№5186/2012г., с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срок за предявяване на установителен иск по чл.415 ГПК. В. съд е приел, че за да се възстанови пропуснат установен от закона или определен от съда срок, е необходимо да се установи наличието на особени непредвидени обстоятелства станали през течение на този срок, които страната не е могла да преодолее, и само поради тях да е пропуснала да извърши своевременно определено процесуално действие. В случая съобщението е било връчено на 11.05.2012 година, при това лично на адресата, а едномесечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 11.06.2012г. Счел е, че по делото не е спорно, че на 13.06.2012 година жалбоподателят, който е адвокат по професия, е представлявал страна пред ВКС на РБългария по гр.дело № 427/2012 година, но е посочил, че не са ангажирани доказателства за ангажираност преди тази дата. Във връзка с представената медицинска документация от жалбоподателя е посочил, че същата не установява настъпило внезапно заболяване, както и, че с оглед на това не е установено настъпило непредвидено обстоятелство до изтичането на срока .
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1, т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд процесуално правни и материално правни въпроси. Посочва като такива оплакването си, че съдът е не се е съобразил със задължителни за съдилищата тълкувателни решения и постановления на пленума на ВС, с решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм/, в които се разрешава въпроса за разпределение на доказателствената тежест в процеса, че съдът е нарушил нормата на чл.9 ГПК, задължаващ съда да осигури равенство на страните за упражняване на предоставените им процесуални права, едно от които е правото на защита и правото на справедлив процес съгласно чл.6 и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, че не е приложил пряко Конституцията на РБългария.
Ответната по жалбата страна Л. Д. Н. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Ответната по жалбата страна Д. Д. Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът развива единствено доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното определение. Последните са от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежат на преценка в стадия за селектиране на частните касационни жалби. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в процесния случай обуславящия изхода на делото въпрос е този за това дали обстоятелството, че за времето от 11.06.2012г. до 13.06.2012г. жалбоподателят е бил в [населено място] за да потърси второ мнение от избран от него специалист за наличното си ортопедично и неврологично заболяване и за да се яви на дело пред ВКС като пълномощник на 13.06.2012г., представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК. По въпроса има ясна законова уредба и непротиворечива съдебна практика по нейното приложение, която е съобразена от въззивния съд и според която молбата за възстановяване на пропуснат срок може да бъде уважена само при доказано такова непредвидимо, внезапно, тежко заболяване или друго препятствие, което не е позволило на жалбоподателя да намери друга възможност да осъществи необходимото процесуално действие и то през времетраенето на целия срок за осъществяването му.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1046 от 03.04.2013год. по в.ч.гр.д.№ 1021/2013год. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: