О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
С. 03.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1450 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Б. К. от [населено място] против въззивно решение № 225 от 13.05.2011г. по в.гр.д. № 27/2011г.на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 582 от 6.02.2008г. по гр.д.№ 2065 по описа за 2006г. на Благоевградски окръжен съд,като са отхвърлени като неоснова-телни- предявените съответно срещу [фирма] [населено място] поле и срещу Х. А. С. искове за заплащане на сумата от по 2 500лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от животно,както и сумата от по 100лв.- обезщетение за имуществени вреди,представляващи стойността на мобилен апарат ”С.” 275, ведно със законната лихва считано от 29.12.06г.до датата на предявяване на иска в размер на 40лв.-за първата главница и 10лв.-за втората,ведно със законната лихва върху поисканото обезщетение от подаване на иска до окончателното му изплащане.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна [фирма] [населено място] поле,с който се оспорва основателността й.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
За да приеме исковете за обезщетение за неоснователни, въззивният съд се е мотивирал с липса на достатъчно доказателства,въз основа на които да е възможно да се приеме нито,че посочените като ответници лица са собственици на кучето Н., нито,че то е било под техен надзор. Счел е за недоказано и че понесените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от поведението на кучето.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД. Конкретните въпроси,които поставя са :1.дали за да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел – охрана на същата база, 2.дали тези обстоятелства и факта,че животното е куче от агресивна порода – са създали задължение за ответниците да поставят животното при такива условия и да осигурят подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него, 3.Ако това не е направено – кой е отговорен при настъпили вреди. Позовава се на две решения на ВКС от 2003г.и от 2000г., с оглед вида на които и датата им на постановяване- са без задължителен характер. С решението от 2003г. е потвърдено решение на БАС по гр.д.№ 48/2000г.,на което също се позовава.Представя и решение на С.,което поради липсата на отбелязване за влизане в сила не може да бъде съобразено /.
Индиректно поставя въпроса и за задължението на въззивния съд да се произнесе в съответствие с дадените му от касационната инстанция указания,още повече че същите са дадени с постановен по реда на чл.290 от ГПК акт по гр.д.№502/10г.на ІV г.о.на ВКС,в който е прието,че за наличието или липсата на причинна връзка между поведението на животното и увреждането на пострадалия е без значение наличието или не на непосредствен физически контакт между тях.
Съпоставката между мотивите на въззивния акт и поставените от касатора въпроси – налага извод,че последните са от значение за решава-ето на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда.
По въпроса за изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД следва да допусне касационно обжалване,но не на посоченото от касатора основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,пред вид дадените указания в т.3 от ТР №1/2010г.на ОСГТК на ВКС и с оглед обстоятелството,че представените от касатора решения на ВКС са с незадължителен характер и разгледаните в тях хипотези не съвпадат с настоящата.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като по поставените въпроси се налага тълкуване на закона с оглед конкретните факти по делото,разгледани в светлината на съвременните обществените условия и съществуваща необходимост от уеднаквяване на практиката,както и по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 851 от 29.12.2010г.по гр.д.№ 502/10г.на ІV г.о.на ВКС.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 13.05.2011г. по в.гр.д. № 27/2011г.на Благоевградски окръжен съд.
ДАВА 7-дневен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 53лв. и да представи квитанцията в деловодството,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: