О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София,23.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 123/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М., приподписана от особения представител – адв. Б. С., против определение № 757/21.09.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 592/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 614/26.08.2016 г., постановено по гр.д. № 868/2016 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.
Касаторът излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че с предявения иск цели да получи защита от дискриминация, осъществила се в незаконното му уволнение и при съдебното разглеждане на претенцията му за неговата отмяна. Заявява, че в производството по трудовия спор правата му са били неефективно защитени от неговия пълномощник,а посочените обстоятелства обуславяли извод за наличие на признаците на множествена дискриминация.
След дадени указания, по делото е постъпила молба от особения представител на жалбоподателя – адв. В. С. с приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Сочи се бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване и е направен опит за извеждане на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но ясна и точна формулировка на такива въпроси /съгласно т. 1, изр. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ липсва. Приложени са още „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК“, „Изложение на фактите за допускане на касационно производство“, „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване“, „Отговор по частно гражданско дело /В/ № 592/2016 г.“, подписани от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да потвърди прекратяването на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,въззивният съд е проследил извършените процесуални действия от страна на първоинстанционния съд и ищеца във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба, предявена от П. П. М. срещу [фирма]. Посочил е, че ищецът претендира да бъде установено наличието на дискриминация спрямо него от страна на управителя на ответното дружество при издаване на Заповед № 16/07.02.2000 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Взел е предвид, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание вследствие на дискриминационно отношение на работодателя, лицето, което твърди, че е дискриминирано може да се защити по два начина: по реда на Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр/ или чрез атакуване на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по съдебен ред.Посочил е,че при установяване на дискриминация нито съдът, нито евентуално Комисията за защита от дискриминация могат да отменят издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съобразил е, че ищецът вече е оспорил законността на уволнението си, но безуспешно, тъй като предявените от него искове са били оставени без уважение по гр.д. № 231/2000г. по описа на РС-Димитровград. Приел е, че П. П. М. не се е позовал на конкретни факти, обосноваващи наличието на дискриминация и не е формулирал искане за защита в съответствие с разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. ,поради което исковата молба е нередовна,а обжалваното определение,с което е прекратено производството на основание чл.129,ал.3 ГПК е потвърдил.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, подадено от назначения особен представител, не е формулиран конкретен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,както и не е обосновано наличието на специалното основание/съгласно т. 1 и т. 4 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Твърди се, че процесуалноправният въпрос относно допустимостта на производството е обусловил крайното разрешение на съда. Следва да се подчертае, че значимостта на поставения въпрос не трябва да се търси в правилността на обжалвания съдебен акт, а той трябва да е от значение за формирането на решаващата воля на съда.В настоящия случай решаващата воля на въззивния съд за недопустимост на производството е била обусловена от преценката му за нередовност на исковата молба на П. П. М. срещу [фирма],а именно – липсата на точно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. Оспорването на извода на съда относно недопустимостта на производството представлява касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт поради незаконосъобразност, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност би се извършила едва след като актът бъде допуснат до касационна проверка. При осъществяване на дейността си касационната инстанция е призвана да уточни и конкретизира поставените въпроси, но няма правомощия да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, тъй като би се наложил прекомерно принципът на служебното начало в полза на обжалваната страна, а от друга страна е застрашен и принципът на диспозитивното начало, тъй като касаторът може да влага различен смисъл във формулирания от него въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава наличие да специалната предпоставка по тази точка. За да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът следва да изложи доводи относно преодоляването на погрешно тълкуване на законодателни разпоредби или празноти в правото и наличие на необходимост от осъвременяване на съществуващата съдебна практика.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 757/21.09.2016 г. по в.ч.гр.д. № 592/16 г. по описа на Окръжен съд – Хасково
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: