О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 22.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4128/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “П” Е. – град Б., против въззивно решение №ІІ-31/12.3.2008 г. по гр.д. №985/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., втори въззивен граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, като се сочат решения на въззивни съдилища от страната и се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, свързан с прилагането на чл.52 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация В. З. П. и Г. И. П. и З. И. П. , чрез законния си представител В. П. , са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и писмения отговорна ответниците по касация намира, че не е налице основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице противоречива съдебна практика, на която касационния жалбоподател се позовава, следва представените решения да са влезли в законна сила. В процесния случай, въпреки дадените от съда указания в посочения смисъл, не е доказано представените поделото решения на въззивни съдилища да са влезли в законна сила. Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване на това основание.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, ал.3 ГПК.
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от наследниците на пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение неточно прилагане на закона, нито съществения въпрос е от значение за развитие на правото.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на това основание.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-31/12.3.2008 г. по гр.д. №985/2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., втори въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх. №6717/12.5.2008 г., подадена от “П” Е. – град Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: