О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
С. 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3696 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. Н. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно определение № 299 от 2.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 4519 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.07.2013г. по гр.д. № 1283/10г. на Софийски градски съд за връщане на въззивната й жалба поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по подадената жалба. Доводите се свеждат до неправилно постановен от съда отказ за освобождаване от заплащане на такса.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос, който може да бъде конкретизиран по следния начин : постановеният от съда отказ да уважи направено от страната искане за освобождаване от заплащане на държавна такса накърнява ли правото й на защита.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост, поради липса на поставен ясен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК и основателност, тъй като съдът след като двукратно е оставил без уважение искането за освобождаване от такса на жалбоподателката, й е дал нови указания, които също не са изпълнени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая последните не са налице, защото поставеният от касаторката въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както се твърди в жалбата, по смисъла, разяснен в т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. По същия е налице трайно установена практика, за евентуална промяна на която не са налице условия. Постановеният от съда отказ да удовлетвори направено от страната искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83 ал.2 от ГПК – като предоставена в полза на страна, която не разполага с достатъчно средства процесуална възможност – е израз на правото на защита, а не е в противоречие с него. Съдът, когато е сезиран с искане по чл.83 ал.2 от ГПК, проверява законоустановените предпоставки и в зависимост от наличието или отсъствието им се произнася със съдебен акт, който подлежи на обжалване. С. влизането му в сила, въпросът не подлежи на преразглеждане и няма връзка с правото на защита на страната. Когато на последната е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса, тя дължи внасянето й. Дадените от съда указания – в този смисъл са задължителни и неизпълнението им винаги е основание за връщане на подадената жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Е. Н. М. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица] адвокат Л. против въззивно определение № 299 от 2.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 4519 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.