О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 465 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Н. К. Н. от с. О., община Р. срещу определение № 269 от 22.03.2010 г. по ч. гр. д. № 68/2010 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Разградски районен съд, определение №330 от 02.02.2010 г. по гр. д. № 935/ 2010 г. за връщане на исковата молба на касатора срещу Агенция за държавни вземания-София по иск предявен по реда на чл.439 от ГПК за установяване недължимостта на вземане в размер на 1596 лева-главница и 971,93 лева-лихва за забава по изпълнителен лист от 13 .10.1999 г. от СРС,66 състав по гр.д. №0904/99 г. издаден в полза на ДФ”З” София
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора правен въпрос, който, с оглед изложеното в частната касационна жалба, настоящият състав счита, че е дали АДВ, респ. НАП като неин правоприемник притежават качеството на надлежна страна-ответник в процеса като процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск, респ. неговата допустимост, при положение, че страна по материалноправното отношение и носител на вземането по него е ДФ”З”. Твърди се, че са налице основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.т.1-3 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба считат , че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и че самата жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за прекратяване на производство по иска на касатора с предмет описан по-горе срещу НАП АДВ , въззивният съд е приел, че след като, съгласно цитирания изп. лист, носител на процесното вземане е ДФ” З. ” , а АДВ е само упълномощено от закона /чл.87 ал.1, т.5 от ЗСДВ/отм.// да събира принудително същото вземане лице, то искът срещу него е недопустим , доколкото същият не се явява надлежна страна по него.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставеният от частния жалбоподател материалноправен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по посочения въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне на Върховен касационен съд с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 732 от 10.12.2009г. на ВКС , Търговска колегия, второ отделение по ч. т. дело № 832/ 2009 год, в което съставът на ВКС приема, че В изложената хипотеза АДВ действа като процесуален субституент. Това е така , тъй като при условията на процесуална суброгация, на нея са й делегирани от закона правомощията да събере вземането на ДФ”З”. Следователно АДВ не претендира в изпълнителното производство собствени права, а действа като оправомощено от закона лице да събира частни държавни вземания по изпълнителни листове, издадени на основание чл.87 ал.1, т.5 от ЗСДВ от 1996 г. /отм./. С оглед това, ВКС прави извод в посочената практика, че липсва правен интерес от отрицателен установителен иск срещу АДВ, която няма свое вземане срещу ищеца, тъй като дори ищецът да проведе успешно този иск, няма да е установена недължимост срещу надлежната страна – взискателя носител на материалното право, какъвто се явява единствено ДФ”З” и който няма да е обвързан от решението.
Ето защо, доколкото обжалваното въззивно определение е в съответствие с даденото в цитираната по-горе практика на ВКС от Върховен касационен съд разрешение на въпроса за допустимостта на иска, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 22.03.2010 г. по ч. гр. д. № 68/2010 г. на Разградски окръжен съд Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: