Определение №518 от 2.7.2014 по ч.пр. дело №2789/2789 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 518

С., 02.07. 20142год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ

като изслуша докладваното от съдията Т. ч.гр. д. № 2789 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на М. В. К. срещу разпореждане №217 от 19.02.2014г. по в.гр.д.330/2013г на Варненски апелативен съд върнал постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение ,поради неизпълнение на указание за внасяне на възнаграждение за особен представител на ответника , дължим от ищцата и определен от този съд за касационното производство .
Поддържа се оплакване за неправилно определяне на размера на дължимото възнаграждение за особен представител в случай на касационно обжалване на въззивно решение и указанието за внасяне на депозит в размер на сумата 1425 лева за процесуално представителство на ответника, който размер включва както отговор на жалбата , така и процесуално представителство в случай , че същата бъде допусната до разглеждане Не е съобразено,че касационното обжалване има два етапа и указанието по т.6 от ТР №6 2012 ОСГТК да се съобразява указаното в чл. Наредба №1 от 09.07.2004 на Висш АС , където разграничението е проведено относно минималните размери на адвокатското възнаграждение .
Ответникът, чрез особения представител адв Зв. С. от АК В. оспорва основателността на частната жалба Възнаграждението се определя от съда , въззивният съд го е определил .
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна .
Ищецът ,който обжалва пред Върховен касационен съд въззивното решение дължи внасяне на възнаграждението за особения представител , назначен съгласно чл.47 ал.6 ГПК на негови разноски и за тази инстанция . В. съд определя дължимото възнаграждение и изисква от жалбоподателя да го внесе предварително , в указания размер , ,но по отношение на размера следва да се съобразява вида и естеството на правата защита при първия етап на касационното обжалване – изготвянето на отговор , насрещна касационна жалба и пр. т.е , приложение е следвало да намерят правилата за минимално адвокатско възнаграждение за вида процесуална дейност , в случая тези по чл. 9 ал.1 от Наредба №1 от 29.07.2004г в действащата към момента редакция , а понастоящем –тези по чл. 9 ал.3 (нова ДВ бр.28/2014г) в действащата редакция на същата наредба , а не правилата относно минимално възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г, приложени от въззивния съд при определянето на размера на депозита за касационна инстанция .Гореизложеното налага обжалваното определение да бъде отменено, делото да бъде върнато на съответния съд ,за указване да бъде внесен съответен на дължимия размер на възнаграждението , с нов срок за изпълнение на указанието .
По изложените съображения Върховният касационен съд , гражданска колегия, състав на ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И:

Отменява разпореждане №217 от 19.02.2014г. по в.гр.д.330/2013г на Варненски апелативен съд
Връща делото на Варненски апелативен съд за администриране на постъпилата касационна жалба ,съгласно указанията в настоящето определение

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар