О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 04.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3851/2016 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№112783/01.9.2016 г., подадена от [фирма] – С., против въззивно решение №6797/18.8.2016 г. по ч.гр.д.№9764/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., I-ви брачен въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] – С., срещу решение №10381/06.7.2016 г. по гр.д.№36808/2016 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] – С., с правно основание чл.51, ал.1, изречение първо ЗН.
Въззивната инстанция е приела за правилен изводът на районния съд за определяне основанието на молбата, както и изводите му за непредставяне на от страна на молителя на доказателства за смъртта на длъжника и доказателства за наследниците му. Изложени са изводи, че молителят може сам да се снабди с необходимите му доказателства за удостоверяване на твърдените от него факти. Досежно приложението на чл.540 ГПК, съдът се е обосновал с нормата на чл.538, ал.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като се иска тълкуване на нормата на чл.540 ГПК. Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не е налице твърдяното от частния касационен жалбоподател противоречие по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не съществува противоречие между влезли в сила съдебни актове.
Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос се свежда до тълкуване правната норма на чл.540, във връзка с чл.533 ГПК. Визираната правна норма предвижда, че „За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207-266 и чл.303-388.“. Тълкуването на посочената правна норма следва да бъде съобразено с общите правила на глава X. ГПК. От друга страна съдът следва служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Това в контекста на принципа, заложен в чл.10 ГПК за осигуряване на страните възможност и съдействие за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, означава, че при нередовност на молба по част шеста от ГПК следва да се приложи нормата на чл.129 ГПК.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че не са приложени правилно разпоредбите на чл.540, във връзка с чл.533, чл.7 и чл.10 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение и връщане делото на Софийския районен съд за по-нататъшно разглеждане на молбата и произнасяне по съществото й.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа частната касационна жалба, взе предвид отговора на въпроса намира следното:
Частната касационна жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос Софийският градски съд е постановил определение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.533 ГПК. При наличието на задължение за него служебно да провери наличието на условия за издаване на искания акт и поискано от молителя съдействие за снабдяване с необходимите доказателства в подкрепа на твърденията на последния, съдът неправилно е приел, че молителят следва предварително да се е снабдил с тези доказателства. Доколкото те не изхождат от него, а са в зависимост от санкцията на съответни държавни органи, съдът е следвало да даде възможност на молителя да се снабди с удостоверение за наследници на длъжника и следвало да укаже представянето на документ за неговата смърт, макар е такъв да не е заявен. Такова действие на съда е в съответствие с принципите, заложени в чл.7 и чл.10 ГПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съди и провеждане на съдопроизводството в съответствие с изискванията на чл.533, във връзка с чл.540, чл.7 и чл.10 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №6797/18.8.2016 г. по ч.гр.д.№9764/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., I-ви брачен въззивен състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение №6797/18.8.2016 г. по ч.гр.д.№9764/2016 г. по описа Софийския градски съд, г.о., I-ви брачен въззивен състав, и потвърденото с него решение №10381/06.7.2016 г. по гр.д.№36808/2016 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] – С., с правно основание чл.51, ал.1, изречение първо ЗН.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводство, съгласно указанията от мотивите на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: