О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С. 13.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1634 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 2378 от 19.11.14г. по в.гр.д.№ 3540/14г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 27.06.2014г. по гр.д.№ 2891/13г. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 4 000лв. и 8000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. С., на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. още сумата от 4 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за извършване на деяние по чл.387 ал.3 изр. 1 и 2 от НК по досъдебно производство № ІV–0016/2001г. на В. прокуратура С.,прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2013г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата му част.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, считайки, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. Позовава се на две решения на ВКС по чл.290 от ГПК и на влязло в сила решение на САС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Н. В. С. е бил оправдан по обвинение за извършено тежко умишлено деяние /злоупотреба през месец ноември 2001г. със служебно положение с цел да набави облага, от което са произлезли вредни последици/, при производството продължило около дванадесет години, през които е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка”/ с изключение на първите 24 часа, когато е бил задържан, публично, пред колегите си/. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от накърнения му авторитет, произтичащ от обстоятелството, че ищецът, който е бил главен сержант от 02 РПУ С. личност, допълнително е преживял дискомфорт на работното си място, наложило се е да се подложи на психологически тест за реподбор, последвала е промяна на длъжността. Образуваното наказателно производство се е отразило негативно на психиката му, повлияло е на възможностите за професионални изяви и развитие в професионален план. От друга страна съдът е съобразил, че ищецът и понастоящем е действащ полицай от сектор „Криминална полиция”/не е бил уволнен от органите на МВР/, както и че е признал, че се познава с лица от криминалния контингент, на които е вършел услуги.
При тези данни, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното представените съдебна практика е несъотносима, защото всеки отделен случай е различен и при определяне на конкретния размер на обезщетението спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/. В случая въззивният съд е определил следващото се обезщетение за неимуществени вреди като е съобразил всички релевантни обстоятелства – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2378 от 19.11.14г. по в.гр.д.№ 3540/14г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.