4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 30.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1224/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. България” З. – [населено място], срещу определение № 124 от 18.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] и „И. България” З. първият застраховател да замести втория като страна в производството по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд, образувано по предявени искове с правно основание чл.208 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, поради прехвърляне на застрахователния портфейл на „И. България” З. на [фирма] или да бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника „И. България” З., на основание чл.111, ал.3 КЗ във вр. с чл.108 КЗ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на процесуалния закон – чл.226, ал.2 ГПК и чл.222 ГПК.
Ответникът П. И. К. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 619/2013 г. е образувано пред Варненски апелативен съд по въззивна жалба на П. И. К. срещу решение № 419 от 10.05.2013 г. по т. д. № 2189/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против З. „И. България” искове с правно основание чл.208 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В хода на въззивното производство е ответникът „И. България” З. и трето неучастващо в делото лице – [фирма], са сезирали въззивния съд с искания „И. България” З. да бъде заместено като страна в процеса от [фирма] на основание чл.222 ГПК и да бъде прекратено производството спрямо „И. България” З., евентуално – да бъде допуснато привличане/встъпване на [фирма] като трето лице – помагач на страната на „И. България” З. на основание чл.226, ал.2 във вр. с чл.222 ГПК. Исканията са аргументирани с твърдения, че с договор от 29.08.2013 г. „И. България” З. е прехвърлило застрахователния си портфейл на [фирма] и след издаване на разрешение от 02.10.2013 г. от Комисията за финансов надзор за разрешаване на прехвърлянето, съгласно чл.111 и чл.108, ал.3 КЗ, всички задължения на застрахователното дружество – ответник са преминали към приобретателя на застрахователния портфейл. С оглед на това е изразено становище, че [фирма] е приобретател на спорното право по смисъла на чл.226 КЗ и може да замести първоначалния ответник или да встъпи в делото, за да го подпомага.
С обжалваното определение Варненски апелативен съд е оставил без уважение исканията за замяна на ответника и за конституиране на трето лице – помагач. Изложил е съображения, че съгласно чл.226, ал.2 ГПК встъпването на приобретателя на спорното право като подпомагаща страна на праводателя, както и заместването на праводателя от приобретателя, са възможни при условията на чл.222 ГПК – със съгласието на всички страни в процеса /за заместването/ и до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Като се е позовал на факта, че прехвърлянето на спорното право с договора от 29.08.2013 г. е извършено в хода на въззивното производство, т. е. след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, въззивният съд е приел, че независимо от съгласието на страните за замяна на първоначалния ответник „И. България” З. с приобретателя на застрахователния портфейл [фирма], исканията за замяна и за встъпване на приобретателя като подпомагаща страна не могат да бъдат уважени поради отсъствие на предпоставките на чл.222 ГПК.
Определението е частично неправилно.
Разпоредбата на чл.226 ГПК урежда процесуалните последици от прехвърляне на спорното материално право в хода на делото. За да охрани в равна степен правата и интересите на участващите в делото страни и на третото лице – приобретател на спорното право, чл.226 ГПК предвижда особени правила за встъпване на приобретателя като страна във висящото дело и за заместване на праводателя. Правилата на чл.226 ГПК не намират приложение тогава, когато прехвърлянето на спорното право е последица не само от договор между праводателя и приобретателя на правото, но и от акт на държавен орган, гарантиращ интересите на насрещната страна. В посочената хипотеза, макар да произтича пряко от договора между праводателя и приобретателя, частното приемство в материалното право води до особен вид законово процесуално приемство на страната на праводателя, което следва да бъде зачетено от съда, без значение в коя инстанция се разглежда делото. В този смисъл е и практиката в решение № 34/ 01.04.2003 г. по гр.д. № 247/2002г. ВКС, 5 членен състав, според която макар да е присъщо на универсалното материалноправно приемство, законното процесуално приемство е възможно и в хипотезата на частно материалноправно приемство, когато последното се дължи на държавен акт и на сключен и одобрен въз основа на него договор за покупка по чл.93 и чл.94 ЗБ /отм./ на обявената в несъстоятелност банка.
В конкретния случай приемството, с което частният жалбоподател „И. България” З. е обосновал искането си да бъде заместен като ответник по делото от [фирма], е резултат от сключен между двете дружества, след приключване на производството пред първата инстанция, договор по чл.108, ал.1 КЗ за прехвърляне на застрахователен портфейл. Според чл.111, ал.1 КЗ, договорът за прехвърляне на застрахователен портфейл по чл.108, ал.1 КЗ проявява действие след издаване на писмено разрешение от зам. председателя на Комисията за финансов надзор, като прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, без да е необходимо съгласие за това на застрахованите лица. Като акт на държавен орган писменото разрешение, от което е обусловено действието на договора, охранява интересите на застрахованите лица, включително в качеството им на ищци по искове, предявени срещу застрахователното дружество – прехвърлител на застрахователния портфейл. Поради това, когато е извършено в хода на висящо дело срещу прехвърлителя на портфейла, породеното от договора частно материалноправно приемство води до законно процесуално приемство на страната на прехвърлителя и поемащият портфейла застраховател замества по право своя праводател, без за това да се изисква съгласие на страните и без да се прилагат правилата на чл.226 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на „И. България” З. и на [фирма] вторият застраховател да замести първия като ответник по делото и производството да бъде прекратено по отношение на „И. България” З., на основание чл.111 КЗ. Вместо това следва да бъде постановено определение за замяна на първоначалния ответник с приобретателя на неговия застрахователен портфейл и за прекратяване на производството по отношение на първоначалния ответник. Законното процесуално приемство изключва възможността лицето, заместило главна страна в процеса, да участва в делото и като подпомагаща страна, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за конституиране като трето лице помагач на страната на „И. България” З..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 124 от 18.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „И. България” З. и [фирма] за заместване на „И. България” З. от „ЗД [фирма] като страна в производството по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд и за прекратяване на производството по делото по отношение на „И. България” З., вместо което ПОСТАНОВЯВА :
КОНСТИТУИРА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], като страна в производството по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд на мястото на „И. България” З. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на „И. България” З..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 18.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 619/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за конституиране като трето лице – помагач на „И. България” З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :