О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
С. 12.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4962/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. В. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. М. Ц., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ с-в, № 1017 от 05.06.2015г. по в.гр.д. № 2098/2014г., с което е потвърдено решението на Асеновградския районен съд, І гр. с-в, № 159 от 22.04.2014г. по гр.д. № 1959/2012г., с което е осъден Д. Н. В. да заплати на Краси Г. Т. сумата 16 750 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – като получена без основание.
Ответницата Краси Г. Т. от [населено място] не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Краси Г. Т. против Д. Н. В. иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличието на правно основание за получаване от ищцата на процесните парични средства. Между страните по делото не са установени облигационни отношения и наличието на правно основание ищцата да плати процесната сума, съответно ответникът да я получи и задържи. С. анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи съдът е приел, че те установяват договорни отношения между [фирма] и [фирма], чиито представител е ответникът, но дори и да се приеме, че ответникът в качеството си на представител на [фирма] с основание е получил в лично качество и по лична банкова сметка плащане на дължими възнаграждения за извършените от дружеството му превози, които впоследствие е внесъл в касата на дружеството, то няма основание платецът-ищцата, да извърши това плащане, съставляващо задължение на [фирма], по отношение на което тя се явява трето лице, още по малко да разплаща задълженията му с лични средства. Приел е, че не е установено твърдението на ответника за наличието на правоотношения нито между [фирма] и ищцата, нито между нея и третото лице помагач [фирма].
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „задължен ли е съдът въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право и да даде отговор на изложените във въззивната жалба конкретни възражения, включително относно приложимия закон към спорното право”. Излага съображения по правилността на решението, основно във връзка с твърденията си за участието на ищцата /ответница по касация/ в сключването и изпълнението на търговска сделка, но не е формулирал правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представя съдебна практика – решение № 362/2010г. ІV г.о. с което е прието, че когато фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът следва да го квалифицира като такова, а не като произтичащо от неоснователно обогатяване; решение № 202/2012г. ТК, ІІ т.о. на ВКС, с което е даден отговор на въпроса приложимо ли е правилото на чл. 301 ТЗ в случаи на замяна на недвижими имоти между търговски дружества, извършена извън обема на представителната власт на пълномощник на еднолично търговско дружество, очертана от конкретно решение на едноличния собственик на капитала по чл. 147 вр. чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ; решение № 51/2012г. ІІ г.о. ВКС с което е даден отговор на въпроса потвърждава ли търговецът действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако веднага след тези действия не им се противопостави, предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представената съдебна практика е неотносима към този въпрос, не е налице и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса очевидно е положителен. В съответствие с изискванията за съдържание на въззивното решение съдът е изложил мотиви относно въведените с въззивната жалба оплаквания, анализирал е доказателствата по делото, включително събраните във въззивното производство. Доводите на касатора по същество съставляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на тези изводи, което не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ с-в, № 1017 от 05.06.2015г. по в.гр.д. № 2098/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: