Определение №53 от 43123 по ч.пр. дело №133/133 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№53

София, 23.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 133/2018 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 3012 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 4251/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-А въззивен състав, постановено на 14.06.2017 г. по гр.д. № 9466/2015 г. и е прекратено производството по частното въззивно дело.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението, като изразява несъгласие със становището на съда, че след като решението на СГС, постановено по реда на чл.435, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, то не подлежи на обжалване и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение. Счита, че практиката на ВКС, цитирана в частната жалба, както и т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, сочат на извод за допустимост на частната жалба, поради което претендира отмяна на преграждащото въззивно определение и връщане на делото на САС за произнасяне по същество.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита доводите за неоснователни, а сочената практика на ВКС за неотносима. По съображения в писмен отговор, моли да се остави без уважение жалбата, като се присъдят разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е насочена срещу неподлежащо на обжалване определение на Софийски градски съд по чл.248 ГПК, постановено в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител. Изрично се е позовал на разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК препращаща към реда за обжалване на постановеното по делото решение. Изведен е извод, че след като решението на СГС не подлежи на обжалване, то не подлежи на обжалване и определението по чл.248 ГПК.
Атакуваното определение е правилно. При постановяването му Софийският апелативен съд е съобразил изричната процесуална норма, относима към възможността за обжалване на постановено по реда на чл.248 ГПК определение, с което съдът е допълнил или изменил постановен по делото съдебен акт в частта за отговорността за разноски. В случая, съдебният състав на САС правилно е констатирал, че решението на Софийски градски съд от 31.03.2017 г. по гр.д. № 9466/2015 г., с което е отменено обжалваното от [фирма] действие на ЧСИ М. К. по изп.д.№ 20157880400212, не подлежи на инстанционен контрол, което обуславя недопустимост и на подадената частна жалба срещу определението на СГС от 14.06.2017 г. за оставяне без уважение на молбата на същото дружество за изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл е и относимата към настоящото дело практика на ВКС, част от която е цитирана от ответника по частната жалба.
Като неоснователно следва да се прецени позоваването, от страна на частния жалбоподател, на определения по: ч.т.д. № 1838/2017 г.; по ч.т.д. № 1612/2016 г. и определение по ч.т.д. № 3600/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като те са изцяло неотносими към възможността за инстанционен контрол на определения по чл.248 ГПК, постановени в производства по обжалване действия на съдебен изпълнител. Цитираните в жалбата тълкувателни решения са релевантни към касационното обжалване, поради което и позоваването на тях не следва да се преценява по същество.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3012 от 26.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 4251/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top