О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 530
София, 13.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети март ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 7135/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място], представлявано от Х. А. Т., чрез адв. И. Н. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 1762 от 20.08.2014 г. по гр.д. № 3639/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иск на касатора срещу Г. Н. Ц. от [населено място] до размер на 16 508, 19 лева. С възивното решение е потвърдено решение № 3085 от 26.07.2013 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр.д. № 5/2013 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.74 ЗЧСИ и във вр.с чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 008,19 лева, представляваща обезщетение за вреди, които съдебен изпълнител неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът ЧСИ Г. Ц. рег. № 702, с район на действие Окръжен съд Благоевград, и третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] от [населено място] изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото й. Ответникът ЧСИ Г. Ц. претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. При обявена и регистрирана в РС нищожна поради противоречие със закона публична продан на недвижим имот от съдебен изпълнител, може ли друг съдебен изпълнител да обява публична продан за същия имот по друго изпълнително дело?; 2. В случай, че се издадат и впишат в СВ две различни постановления за възлагане на един и същ недвижим имот по различни публични продажби, с различни купувачи, кое от тях има приоритет на прехвърляне на правото на собственост – първото по ред на вписването в СВ или издаденото по публична продан, първа обявена и регистрирана в Районния съд?; 3. В случай, че ЧСИ не е в състояние да извърши публична продан на недвижим имот, поради вписване в протокол от друг съдебен изпълнител за същия имот, следва ли да върне на взискателя платената такса за опис, оценка и публична продан?
За да отхвърли претенцията въззивният съд е приел, че липсват всички елементи от състава на нормата, служеща за основание на иска – противоправно и виновно деяние на съдебния изпълнител в причинна връзка с твърдяните вреди. В тази насока той се е солидаризирал изцяло с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд които установяват, че извършените от съдебния изпълнител действия – спиране на делото по искане на взискателя /сега молител/ и на присъединен взискател, както и отказ за възобновяването му са законосъобразни, а това е установено с решение № 648 от 15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 151/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по повод обжалване действията на съдебния изпълнител.
Поставените сега въпроси нямат отношение към мотивите на съдебните решения и не са залегнали в тях, съответно не са оказали влияние върху постановения резултат. Те са зададени хипотетично и не са съобразени със задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. При селекцията на касационната жалба следва да се приеме, че липсват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
Съдът не присъжда разноски за производството поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1762 от 20.08.2014 г. по гр.д. № 3639/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, предмет на разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.