3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София.24.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1801/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Н., в качеството му на процесуален пълномощник на Р. Т. Й. и Г. М. Й., последният като малолетен, действащ в процеса чрез своя законен представител М. Й. М., срещу определение № 2220 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 3752/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадена молба вх. № 6287 от 28.04.2016 г. за допълване на решение № 587 от 24.10.2016 г. по гр.д. № 3752/2015 г. по описа на САС, чрез присъждане в полза на повереника на ищците на адвокатски хонорар съобразно чл.38 ЗА.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, тъй като по подадената от ЗД [фирма] въззивна жалба ищците имат качеството на въззиваема страна, поради което им се следват разноски съобразно приетата за неоснователна част от жалбата на застрахователното дружество. Налице е позоваване на представен във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, в който е определен предмета на договора: „за правна защита и процесуално представителство във връзка с подадената от ЗД [фирма] въззивна жалба…” По съображения в частната жалба се иска отмяна на определението и присъждане на адв. Н. на адвокатско възнаграждение в размер на 1 701.49 лв., съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция по жалбата на застрахователя.
Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
За да отхвърли подадената по реда на чл.248 ГПК молба за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че по инициираното от двете страни по спора въззивно производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК според която, право на присъждане на разноски, съразмерни на отхвърлителния диспозитив, има само ответникът.
Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба, основани на съдържанието на приложения към молба от 24.04.2015 г. договор за правна защита и съдействие № 5/17.12.2014 г. Действително, в предмета на този договор, сключен между ищците и адв. Д. Н., е включено само процесуално представителство във връзка с въззивната жалба на застрахователното дружество, с отразяване, че възнаграждението е платимо при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, без посочен размер. Този договор обаче е сключен преди депозиране на насрещната въззивна жалба от ищците, представлявани от същия процесуален пълномощник, с която е атакувана цялата отхвърлителна част на първоинстанционното решение – както по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди, така и относно обезщетението за имуществени вреди.
При тези данни и с оглед изхода на делото пред въззивния съд, приключило с частично уважаване само на жалбата, подадена от ЗД [фирма], правилно не е уважена молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Следва изрично да се отрази, че в молбата по чл.248 ГПК не е направено искане за определяне на разноски по компенсация. Доводи в тази насока не се съдържат и в частната жалба, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10603 от 18.07.2016 г. срещу определение № 2220 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 3752/2015 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: