О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София 20.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети фервуари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 273/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Е. И. – пълномощник на Н. В. Б., против решение № 384/17.09.2014г., постановено по гр. д. № 487/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 119/04.04.2014 г. по гр.д. 767/13 г. на Районен съд-Велинград, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ, че [фирма] дължи на Н. В. Б. сумата от общо 19171,11лв., представляващи 16500лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода от 23.04.2011г. до 22.03.2012 г. и 2671,11 лв. – мораторна лихва за забава, както и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно от 23.05.2013г. до окончателното плащане на задължението по трудов договор между страните от 04.11.2008 г. и анекс към същия със сила от 01.01.2012 г., за която сума е издадена Заповед от 28.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 516/2013 г. на Районен съд- Велинград.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно служебното събиране на доказателства и допускането на такива по искане на страните,който е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/2013 г. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и формулираният материалноправен въпрос: в съответствие с материалния закон ли е с пълномощно, от текста на което не става ясно упълномощеният от коя фирма следва да получава трудовите възнаграждения на упълномощителя, в какво качество е упълномощителят с фирмата, за кой период следва да се получават трудовите възнаграждения, без дата на издаване и нотариална заверка на подписа, за да се приеме, че дължимите трудови възнаграждения.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Д. К., представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на Н. Б. против [фирма], с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 128 КТ. Ищцата е навела твърдения, че през периода от 23.04.2011 г. до 22.03.2012 г., през който е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, не е получавала трудово възнаграждение и претендира да бъде признато за установено по отношение на [фирма], че й дължи сумата от 16500 лв., представляваща трудово възнаграждение за процесния период, както и сумата от 2671, 11 лв., представляваща мораторна лихва. Във връзка с претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника и е предявен настоящият иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 128 КТ. От събраните писмени доказателства и приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза въззивния съд е приел за установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение през процесния период. За да постанови обжалваното решение съдът е извършил подробна и аргументирана преценка на доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, разгледал е възраженията на страните и е установил, че дължимото трудово възнаграждение е изплатено. Съдът е посочил, че плащането на дължимите суми е направено на лице, действало като пълномощник на ищцата-служителка в ответното дружество, за което е представено и пълномощно, като е счел за неоснователни възраженията й. При тези заключения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът, като правилно и законосъобразно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване, на подадената касационна жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираното от касатора ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/2013 г. /, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, като преценява и доводите на страните. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения и възраженията на ответникът. Въззивният съд е приел, че не е извършено процесуално нарушение, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. В случая индиректно се оспорва правилността преценката на съда по отношение на събраните доказателсва и направените правни изводи по същество, което не покрива по съдържание основание за допускане до касационно обжалване, а представлява становище относно правилността на преценката и изводите на въззивния съд. Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №1/2009 г. и не могат да се възприемат като основание за допускане до касационно обжалване.
По отношение на материалноправния въпрос относно съдържанието на пълномощното, настоящият състав намира, че същият не може да обоснове наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Така зададен въпроса представлява фактическо питане, относимо към конкретните обстоятелства,но не представлява въпрос относно правните изводи на съда, обусловили решаващата му воля, съгласно задължителното тълкуване на закона, обективирано в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №1/2009 г.
В обобщение не е формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира, с оглед на което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно следва да бъде посочено, че процесуалните действия на въззивния съд относно установяването на фактическата обстановка и цялостната , самостоятелна преценка на събраните доказателства са съобразени с трайната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 384/17.09.2014г., постановено по гр. д. № 487/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: