3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С., 11.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 525/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 259 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 115/2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 13 от 22.03.2010 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че решаващият състав не е съобразил задължителните указания на ВКС в постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 315 от 05.05.2011 г. по т. д. № 557/2010 г. Искането за присъждане на всички направени при разглеждане на делото разноски, възлизащи на общата сума 4 832.50 лв., е аргументирано с неправилността на въззивното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 15.06.2011 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
При определяне на дължимите на страните разноски въззивният съд е съобразил конкретния изход на спора, а именно – че единият от предявените от ищеца [фирма], [населено място] обективно съединени искове – този с правно основание чл. 108 ЗС – е уважен, а вторият иск – този с правно основание чл. 59 ЗЗД – е отхвърлен. Правилно е отчетено и обстоятелството, че доколкото в договорите за правна помощ на всяка от страните не е посочено конкретно какъв е размерът на уговореното адвокатско възнаграждение отделно за всеки от предявените искове, то при изчисляване на разноските следва да се вземе предвид общият размер на същото. Неоснователен в тази връзка е доводът на частния жалбоподател, че „е изключително несправедливо” да не му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, предвид неоснователното, според него, отхвърляне на иска му по чл. 59 ЗЗД. Отговорността за разноските е обусловена единствено от крайния правен резултат по делото, а не от преценката на страната за правилността на същия.
Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че въззивният съд не е съобразил дадените от ВКС указания. В постановеното определение по чл. 288 ГПК не се съдържа указание за размера, в който следва да бъдат присъдени разноските, а е посочено единствено, че при определяне на разноските следва „да се има предвид, че вещният иск на дружеството е уважен” – обстоятелство, което въззивният съд в случая е съобразил.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и не е налице основание за отмяната му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 50 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 97291 от 15.06.2011 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 259 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 115/2009 г. на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 50 /петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: