5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№550
София, 09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 173/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Б. В. и на П. С. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Д., срещу решение № 1632 от 29.07.2014 г. по в.гр.д.№ 3731/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав.
К. ищец П. С. Д. обжалва решението в отхвърлителната част – за разликата над присъдените 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 80 000 лева, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се поддържат основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивния съдебен акт в атакуваната част и уважаване на исковите претенции изцяло. Касаторката счита, че въззивният съд не е съобразил изцяло доказателствата по делото, установяващи степента и характера на причинените й в резултат на произшествието болки и страдания и в нарушение на чл.52 ЗЗД е занижил обезщетението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса за справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди, като се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
К. ответник ЗК [фирма] обжалва решението в частта, с която са уважени исковете срещу него за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.08.2012 г., както и за сумата 11.60 лв. – имуществени вреди и за присъдените в полза на ищцата разноски по делото. Счита за необосновано становището на съда за осъществено виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил “Пежо 206” с рег. [рег.номер на МПС] /чиято гражданска отговорност е застрахована при него/ и поддържа, че причина за ПТП е единствено водача на „Форд Транзит”, който е предприел маневра изпреварване, без да се увери, че крайната лява лента е свободна.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. При произнасяне относно осъществяването на деликт в условия на пряк иск срещу застраховател и при липса на обвързващ съдебен акт, постановен от наказателен съд относно осъществено виновно поведение, подлежи ли на изследване и преценка конкретно осъщественото поведение на всеки от участниците, с оглед преценка налице ли са всички предпоставки за осъществен деликт, така както е посочено в исковата молба; 2. Доколкото ЗДвП регламентира съвкупност от норми в тяхната взаимосвързаност и свързаните с тях задължения, то не следва ли при правоприлагането на конкретна норма да се изследва, включително не е ли налице колизия с друга по ранг, но специална с оглед приложното поле норма, регламентираща задължения на друг участник; 3. Представлява ли всяка предприета от участник в движението по пътищата маневра – „сложна маневра, създаваща сериозна опасност” или като такава следва да се приеме само онази маневра, поставяща в невъзможност останалите участници в движението да реагират навреме и съобразно разпореденото им като законово задължение; 4. Несвоевременната реакция на един от участниците в движението, както и лично осъщественото от него укоримо поведение, изразило се в неизпълнение на законово вменени задължения, следва ли да се цени и съобразява при преценка осъществено ли е виновно и противоправно поведение, както и при преценка по причина поведението на кой водач се е стигнало до настъпване на пътен инцидент, с оглед преценка осъществен ли е деликт и от кого и 5. Достатъчно ли е твърдение за осъществен деликт, за да се приеме, че е налице такъв, предвид законово регламентираните задължения на всеки от участниците в движението по пътищата. Необходимо ли е да се изследва поведението на всички участници в движението за установяване чие е осъщественото виновно и противоправно поведение, с оглед произнасяне за наличието на спорното право”.
По всички въпроси се поддържа бланкетно допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационните жалби – [фирма], счита същите за неоснователни, по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач Б. Е. Ц. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта относно обезщетението за неимуществени вреди, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. След като и жалбата на ЗК [фирма] е подадена в срока за касационно обжалване, липсва основание да се приеме, че се касае за насрещна жалба, както неточно е посочено в първия абзац на жалбата. В частта, с която [фирма] е атакувал въззивното решение относно присъдените на ищцата имуществени вреди в размер на 11.60 лв., касационната жалба е процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд след цялостна преценка на автотехническата експертиза/основна и допълнителна/, както и на събраните гласни доказателства е направил извод, че вина за настъпване на произшествието имат както водачът на лекия автомобил „Пежо 406”, така и водачът на микробуса „Форд Транзит”. Виновното поведение на първия водач се изразява в това, че той, независимо от достатъчното време за намаляване на скоростта и съответно за спиране, за да предотврати удара с микробуса, изпреварващ лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, не е предприел адекватни действия. По отношение на втория водач, разпитан и като свидетел, чиито показания са преценявани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, е изразено становище, че извършеното от него нарушение е по чл.42 ЗДвП, тъй като преди предприемане на изпреварване не се е убедил, че не го изпреварва друго ППС и съответно не се е убедил, че има достатъчно разстояние за предприемане на изпреварването. С оглед на тези доказателства е направен извод за доказано съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 2/3 от страна на водача на „Пежо” 406 към 1/3 от страна на водача на микробус „Форд Транзит”. Не е възприето искането за солидарно осъждане на двамата застрахователи, тъй като такава не е предвидена в закон или в договор.
Решаващият въззивен състав приел за недоказано правоизключващото възражение на ответника/сега касатор/ за съпричиняване на уврежданията от страна на самата ищца. Независимо от установеното в процеса обстоятелства, че тя е пътувала на задната седалка на л.а.”Сеат Т.” без поставен обезопасителен колан, комплексната медико-автотехническа експертиза е категорична, че в конкретния случай предпазният колан не би могъл да предпази пострадалата от уврежданията, получени при удара.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдебният състав на САС е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв., което следва да бъде заплатено от двамата застрахователи съобразно приноса на виновните водачи – 10 000 лв. – от [фирма] и 20 000 лв. от [фирма]. Въззивният съд е отчел получените от ищцата травми, установени от медицинската експертиза: счупване на шест ребра в дясно и едно в ляво, въздух в средностението, двустранен пневмоторакс и контузия на главата с мозъчно сътресение, както и сравнително краткият период от време – 15-20 дни, през които ищцата е имала интензивни болки и около месец и половина затруднение на движението в резултат на счупените ребра.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касаторката П. Д. материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД /макар и да не е точно формулиран/ е значим за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват обаче данни за отклонение от общите критерии, предвидени в ППВС № 4/1968 г., въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди или несъобразяване на обществено-икономическите и социални условия към момента на настъпване на увреждането – 24.08.2012 г. Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на обжалването, бланкетно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, също е неоснователно, предвид наличието на задължителна за съдилищата практика – ППВС № 4/1968 г., очертаваща общите критерии, които следва да се съобразяват при определяне размера на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, която практика принципно е съобразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, надлежно публикувани.
Искането на касатора ЗК [фирма] за допускане на обжалването в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди също не би могло да се прецени като основателно. Въпросите под номера 1, 3, 4 и 5 от изложението не могат да бъдат определени като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, тези въпроси са относими изцяло към правилността на атакувания съдебен акт в частта, с която съдът се е произнесъл по предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователите по предявените преки искове, която не подлежи на проверка във фазата по селекция на жалбите. В този смисъл са и постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос № 2 е неотносим, доколкото в съобразителната част на въззивното решение не са направени изводи за колизия между правни норми, регламентиращи задълженията на водачите на МПС, нито е преценявано каквото и да било съотношение между обща и специална норма.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1632 от 29.07.2014 г. по в.гр.д.№ 3731/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 4 състав в обжалваните от Застрахователно компания [фирма] и от П. С. Д. части по отношение на присъденото на П. Д. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗК [фирма] в частта, имаща за предмет въззивното решение относно присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 11.60 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в 1-седмичен срок от връчването му, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ЗК [фирма]. В останалите части определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: