4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С.,12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 521/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5002/20.06.2011 г., допълнена с частна жалба вх. № 5150/24.06.2011 г., на Н. Х. Г. от [населено място] срещу определение № 925 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 1741/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Н. Г. с вх. № 24074/19.03.2011 г. против определение от 22.02.2011 г. по ф. д. № 1659/2003 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искане на частния жалбоподател, подадено в качеството му на председател на Висш мюсюлмански духовен съвет на „Мюсюлманско изповедание”, за спиране на регистърното производство за вписване на обстоятелства по партидата на „Мюсюлманско изповедание”, съгласно заявление вх. № 1506/1502.2011 г., по реда на чл.536 от ГПК.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на постановеното от въззивния съд определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда за необжалваемост на атакуваното първоинстанционно определение и обосновава становище, че отказът на регистърния съд да спре охранителното производство за вписване при наличие на предвидените в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания подлежи на обжалване по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК поради преграждащия му характер за страната, поискала спирането. В подкрепа на така поддържаната теза жалбоподателят се позовава на определение № 389/30.06.2009 г. по ч. т. д. № 391/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 239/11.03.2010 г. по ч. т. д. № 127/2010 г. на ВКС, І т. о.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но съдържащите се в него доводи не следва да се обсъждат. Обжалваното определение е от категорията въззивни определения по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, чието обжалване се осъществява по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК и не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Н. Х. Г. срещу определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за спиране на регистърното производство по вписване на обстоятелства по партидата на „Мюсюлманско изповедание”, заявени със заявление вх. № 1506/15.02.2011 г., на предвидените в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания и да прекрати производството по делото, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност. Изводът за необжалваемост на определението и за недопустимост на частната жалба е аргументиран с разпоредбата на чл.536 от ГПК и с липсата на предвидена в нея процесуална възможност за обжалване на определенията, с които регистърният съд се произнася по искания за спиране на регистърното производство. Въззивният съд е преценил, че възможност за обжалване не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, към която препраща чл.540 от ГПК, тъй като определението за отказ да се спре регистърното производство не е преграждащо за развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и не съществува изрична правна норма, уреждаща обжалваемостта му, каквото е изискването на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Необжалваемостта на първоинстанционното определение е мотивирана и с неприложимостта на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК към постановяваните в охранителното производство съдебни актове, предвид наличието на специална правна регламентация на реда за осъществяване на контрол върху тяхната законосъобразност.
Въззивното определение е правилно.
Изводите на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от регистърния съд определение по чл.536, ал.1 от ГПК са формирани в пълно съответствие с приложимите разпоредби на процесуалния закон и се възприемат изцяло от настоящия състав на Върховен касационен съд.
Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за вероизповеданията, регистрацията на религиозните общности, какъвто е статутът на „Мюсюлманско изповедание”, като юридически лица се извършва от Софийски градски съд по реда на Глава 49 „Общи правила” на Гражданския процесуален кодекс /обн. в ДВ бр.59/2007 г./. Препращането в чл.15 от Закона за вероизповеданията предопределя приложимостта на съдържащите се в ГПК от 2007 г. правила за охранителното производство, в т. ч. и тези за спиране на производството, спрямо производствата за регистрация и вписване на промени по партидите на религиозните общности.
Основанията за спиране на охранителното производство са уредени изчерпателно в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Компетентен да преценява наличието им и да спира или да отказва спирането на охранителното производство, е регистърният съд, пред който това производство е висящо. В текста на чл.536 от ГПК не се съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искането за спиране като постановява спиране, ако констатира наличие на предпоставки от кръга на визираните в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, или отказва спирането, ако тези предпоставки не са налице. Подобно законово разпореждане, предвиждащо обжалваемост на определенията по чл.536 от ГПК, липсва и в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила” от Част шеста „Охранителни производства” на ГПК от 2007 г. В чл.539 от ГПК е уредена единствено възможността за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава съществено по правните си последици от определението за спиране или за отказ от спиране на производството по чл.536 от ГПК. При отсъствие на изрична законова норма, уреждаща процесуален ред за обжалване на определенията по чл.536 от ГПК, законосъобразно въззивният съд е преценил, че частният жалбоподател не разполага с право на жалба и подадената жалба като недопустима не подлежи на разглеждане.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за обжалваемост на определението, с което е отказано спиране на висяшото пред Софийски градски съд охранително /регистърно/ производство, по силата на общата разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Както правилно е посочил въззивният съд, цитираната разпоредба урежда реда за обжалване на определенията, постановени в хода на общото исково производство, и е неприложима към реда за обжалване на определенията, постановени в производството по чл.531 и сл. от ГПК, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация. Дори да се приеме, че поради общия й характер и препращането в чл.540 от ГПК разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК следва да намери приложение и при обжалване на определенията по чл.536 от ГПК, в конкретния случай тя не може да обоснове извод за допустимост на обжалваното пред Софийски апелативен съд определение. Определението не прегражда развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него не е постановено спиране на охранителното производство, а напротив – спирането е отказано по съображения за отсъствие на изчерпателно предвидените предпоставки, при които законът допуска да се спре висящото регистърно производство.
Неоснователно е и позоваването на цитираните в частната жалба с вх. № 5150/24.06.2011 г. определения на ВКС, І т. о. Същите касаят производството по регистрация и вписване на промени по партидите на политическите партии, което е подчинено на специална правна регламентация в Закона за политическите партии.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение по ч. гр. д. № 1741/2011 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 925 от 26.05.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1741/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :