1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр. София, 04.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1915 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К. чрез процесуалния му представител адвокат Р. Р. срещу решение № 944 от 19. 04. 2018 г. по гр. д. № 1245/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение от 28. 12. 2017 г. по гр. д. № 5111/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав в частта, с която предявеният от В. П. К. срещу „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П. В. К., настъпила на 19. 12. 2014 г. вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. – частичен иск от общо дължимата сума от 180 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено от въззивния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД и в отклонение от задължителната съдебна практика, без да бъдат изложени конкретни съображения за необосновано занижения размер. Въззивният съд неправилно отчел при определяне на размера на обезщетението фактите, че ищецът и загиналият му баща са имали отделни семейства и са живели в отделни домакинства, които не представлявали отделен критерий за съдържанието на връзката между родител и дете. Постановеното решение не било съобразено с икономическата обстановка и условията към датата на настъпване на инцидента, при който загинал бащата на ищеца. Съдът не обсъдил и въпроса с постоянно променящите се лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – застрахователно дружество не е подал отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касационния жалбоподател и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено осъществяването на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по отношение на пострадалото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия баща на ищеца. Определил е размера на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди, съобразявайки критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Отчел е фактите, че ищецът и баща му са живели в различни населени места, имали са отделни семейства и домакинства, не са поддържали редовно контакти поради втория брак на бащата, ищецът не е полагал грижи за баща си през зимата, не е организирал погребението му и не е присъствал на него. Преценени са възрастта на починалия – 80 години, тежките преживявания на ищеца по повод загубата, продължаващи и към момента на постановяване на решението и момента на настъпване на вредите – към края на 2014 г., съответно инфлационните процеси в страната.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск на увредения, при причинена в резултат на деликт смърт?; 2. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; 3. Представлява ли отделен критерий, с който съдът трябва да се съобразява при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск на увредения, при причинена в резултат на деликт смърт, фактът, че загиналият и неговият син са имали отделни семейства и са живели в отделни домакинства; 4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и обществено-икономическите и социалните условия в страната?“. Въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът прави позоваване на ППВС № 4/68 г. и на постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 99 от 8. 10. 2013 г. по т. д. № 44/2012 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., решение № 12 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и решение № 95 от 24. 10. 2012 г. по т. д. № 916/2011 г., I т. о., като твърди, че произнасянето на въззивния съд по поставените въпроси във връзка с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на посочената практика. Поддържа, че даденото във въззивното решение разрешение на значимите за изхода на делото втори и четвърти въпрос противоречи на практиката на касационната инстанция, намерила израз в решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о. и решение № 157 от 28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/13 г., II т. о., постановени по чл. 290 ГПК.
Настоящият състав намира, че формулираните от касатора въпроси могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Този въпрос е от значение за изхода на спора, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВКС. В цитираните от касатора ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, възрастта и общественото положение на увредения, действителното съдържание на житейските отношения между починалия и лицето, което търси обезщетение и дълбочината и продължителността на моралните страдания по повод загубата. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираните от касатора решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./.
Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. на ВКС по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и цитираните от касатора решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о и решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането.
В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се изтъкне, че обсъждането от съда на обстоятелствата, че ищецът и загиналият при ПТП негов баща са имали отделни семейства и отделни домакинства не е изолирано, а е осъществено при съвкупната преценка и на останалите установени по делото значими за размера на обезщетението фактори, между които са действителните житейски отношения между баща и син и дълбочината и продължителността на негативните изживявания на ищеца по повод загубата. Същевременно въззивният съд е отчел момента на настъпване на увреждането и икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 944 от 19. 04. 2018 г. по гр. д. № 1245/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: