О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
гр.София, 18. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 122/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 1* от 12.10.2009 год., постановено по гр.дело № 9592/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата от 27.08.2009 год. на В. П. К. за допълване на решение № 1* от 09.07.2009 год. по в.гр.дело № 959/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ІХ-ти състав, с която се иска съда да се произнесе по цялото направено искане относно връщане на дарения имот в наследствената мяса и е отменено същото решение в частта за разноските, с което Д. С. Г. е осъдена да заплати на В. П. К. сумата 19,66 лева – разноски за производството по съразмерност и компенсация.
С основното решение № 1* от 09.07.2009 год. е отменено решение № 359/13.02.2009 год., постановено по гр.дело № 1574/2007 год. на Пловдивския районен съд – 4 г.с., в частта, с което е намалено на основание чл.30 от ЗН дарението, извършено от наследодателя П, направено с НА № 2, том 2, д. № 158/2007 год. на нотариус с рег. № 135 в размер на 1/3 ид.ч. от наследството и е възстановена запазената част на Д. С. Г. от наследството в размер на 1/3 ид.ч. като вместо него Е ПОСТАНОВЕНО ДРУГО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ НА Д. С. Г. от наследството и намаляване на основание чл.30 от ЗН дарението, извършено от наследодателя П, направено с НА № 2, том 2, дело № 158/2007 год. на нотариус с рег. № 135 в размер на 22450/67350 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на договора за дарение.
С обезсилване решение № 359/13.02.2009 год., постановено по гр.дело № 1574/2007 год. на Пловдивския районен съд – 4 г.с. в частта, с което е осъдена Д. С. Г. да заплати на В. П. К. сумата 22 450 лева, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на П. В. К. , починал на 21.02.2007 год., и в частта, с което е присъдена на основание чл.12, ал.1 ЗН в полза на Д. С. Г. обикновената покъщнина на наследодателя П, а именно: автоматична пералня „Т”, полуавтоматична пералня „А”, спалня, двукрилен гардероб; по-малки гардероби – 4 броя, електрическа печка „М”, ел.печка „Е”-5 бр., цветен телевизор, скрин, състоящ се от пет големи чекмеджета; килими, големи, жакардови – 3 бр., пътеки, дълги жакардови – 3 бр., пътеки-персийски, дълга и 1 бр.широка; бюфет-бял, голям, нафтови печки-2 бр., библиотеки-2 бр., вграден гардероб, одеала – 27 бр., юргани с копринени лица – 9 бр., дюшеци за легла – 12 бр., легла – 12 бр., маси – 7 бр., циментови колове – 80 бр., микроскоп, с осъждане Д. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Х., ул.”Г” № 33 да заплати на В. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул.”Р” № 12, вх. Б, ет.3, ап.8 сумата 19,66 лева – разноски за производството по съразмерност и компенсация.
За да постанови обжалваното решение в производство по чл.193, ал.2 и чл.192, ал.4 ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че в исковата молба е заявено искане за намаляване размер на направено дарение и е недопустимо с въззивната жалба да се внася допълнителен петитум на исковата молба по чл.36, ал.1 ЗН – за връщането на дарения имот в наследствената маса, поради което въззивният съд не дължи произнасяне. Относно претендираните разноски е съобразено, че съдът следва да присъди разноски в полза на страна, чиято въззивна жалба е уважена. Взето е предвид, че двете въззивни жалби са уважени и при това положение разноските остават за страните така, както са направени.
Недоволна от допълнителното решение /в тази част има характер на определение/ е Д. С. Г., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че й се следва пълния размер на направените разноски. Пространни съображения излага по съществото на спора, което е недопустимо в частното касационно производство.
Постъпила е касационна жалба от В. П. К., представляван от адвокат С от Я. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – прилага съдебна практика.
Постъпил е отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на (частната) касационна жалба на Д. С. Г..
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва обосноваване с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените решения на Върховния касационен съд са свързани с приложението на чл.36, ал.2 ЗН, но в случая основното решение не е обжалвано, поради което са неотносими към спора: № 187 от 28.03.2002 год. по гр.дело № 289/2001 год. на І гражданско отделение; № 205 от 20.06.2002 год. по гр.дело № 545/2001 год. и № 599 от 17.11.2003 год. по гр.дело № 240/2003 год. на същото отделение; решение № 1* от 16.01.2009 год. по гр.дело № 5033/2007 год. на ІІ гражданско отделение.
С оглед характера на спора законосъобразно е прието, че разноските за страните във въззивното производство и с оглед изхода на спора остават така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 12.10.2009 год., постановено по гр.дело № 9592/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА същото в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: