1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 10.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3780 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №75 от 20.02.2015г. по гр.д.№709/2014г. на Софийския окръжен съд е отменено отхвърлителното решение №100 от 25.04.2014г. по гр.д.№1433/13г. на Ботевградския районен съд и е допусната делба на масивна търговска административна сграда – градски универсален магазин [населено място], между съсобственици и при квоти: 92,232 % ид.части за [фирма] София; 2,126 % идеални части за Л. К.; 2,126 % идеални части за П. Н.; 1,390 % идеални части за Г. Т.; 1,063% ид.части за Е. А. и 1,063 % идеални части за З. Т.. [фирма] София е осъдено да заплаща на останалите съделители суми по чл.344, ал.2 ГПК.
За да допусне делбата въззивният съд е приел, че съделителите – физически лица имат права върху 7,768 % идеални части от процесната сграда, произтичащи от акт на областния управител за обезщетяване по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ. Прието е, че този акт не нарушава §6, ал.6 ПЗР на ЗППДОП /отм./. Областният управител е могъл да вземе решение за обезщетяване на физическите лица със съсобственост в процесната сграда, построена върху мястото на техния наследодател, тъй като към момента на вземане на това решение сградата не е била включена в активите на общинско предприятие. Няма данни по делото тя да е била апортирана в общинското дружество [фирма], непряк праводател на [фирма]. При учредителен апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството – чл.73, ал.4 ТЗ, а съгласно чл.73, ал.1 ТЗ вноската на правото, за учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. За да произведе действие, апортът трябва да е отразен в дружествения договор. По настоящото дело не е представен дружествен договор на [фирма] и следователно апортът не е доказан. Само решението на общинския съвет за апорт не е достатъчно да породи правно действие. Липсват и данни за вписване на такъв апорт в търговския регистър, а вписването има конститутивен ефект.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма]. Жалбоподателят счита за погрешен решаващия извод на въззивния съд, че процесният имот не е бил включен в капитала на общинското дружество [фирма]. Този извод бил направен при липса на спор за това обстоятелство и влизал в противоречие с представения по делото и неоспорен констативен нотариален акт№109/2006г., три решения на общинския съвет Б. и актове за общинска собственост. На следващо място жалбоподателят поддържа, че решението на областния управител за обезщетяване със съсобственост в процесната сграда противоречи на §6, ал.6 ПЗР на ЗППДОП /отм./, тъй при вземане на решението сградата е била включена в капитала на общинско предприятие, каквото е [фирма]. Ето защо решението не е породило правно действие; физическите лица нямат собственост в процесната сграда, затова искът им за делба следвало да бъде отхвърлен.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. За приложението на чл.23, ал.4 от ЗТР и по-точно, в случаите, в които фирменото дело и уставът на определено юридическо лице е качен по партидата на дружеството в сайта на Търговския регистър, необходимо ли е представянето му по делото и може ли, само защото този документ не е представен по делото, съдът да приеме за недоказано определено обстоятелство, съдържащо се в устава на дружеството.
По този въпрос въззивното решение противоречало на решение №141/2011г. по т.д.№829/2010г. на I ТО и решение №465/28.09.2012г. по гр.д.№1157/2011г. на IV ГО.
2. За доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на 587 ГПК и длъжен ли е ответникът да доказва фактите и обстоятелствата, на които се основават констатациите на акта, при липсата на оспорване от другата страна и при положение, че първоинстанционният съд не го е вменил в доказателствена тежест на ответното дружество.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР №11/21.03.2012г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС.
3. За правомощието на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗОСОИ и съобразяването му с §6, ал.6 ПЗР на ЗППДОП /отм./.
По този въпрос обжалваното решение противоречало на решение №417 от 19.05.09г. по по гр.д.№307/2008г. на III ГО, решение №741/07.01.2011г. по гр.д.№1971/09г. на ВКС, IV ГО и решение №1235 от 05.01.09г. по гр.д.№5235/07г. на V ГО.
Ответниците в производството Л. К., П. Н., Г. Т., Е. А. и З. Т. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото, а по втория и третия липсва противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Обуславящите за настоящото дело въпроси са вторият и третият. Вторият въпрос се поставя поради спецификата на настоящия казус, при който констативният нотариален акт, с който се легитимира праводателят на ответника – [фирма] [населено място], не е бил оспорен от насрещната страна по отношение на факта, от който произтича правото на собственост на това дружество върху спорния имот, а именно – че този имот е бил надлежно включен в капитала на дружеството при създаването му. Третият въпрос е свързан с втория, доколкото правилното прилагане на §6, ал.6 ПЗР на ЗППДОП /отм./ изисква точното установяване на фактите, които са включени в състава на правната норма. По тези въпроси касационното обжалване следва да се допусне на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Д. касационно обжалване на решение №75 от 20.02.2015г. по гр.д.№709/2014г. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: