О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
гр.София, 18. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 135/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 24.09.2009 год. по в.гр.дело № 172/2009 год., с което е обезсилено решение № 179 от 22.12.2008 год. по гр.дело № 450/2008 год. по описа на Н. районен съд в частта, с която е отменен като неверен нот.акт № 73, том І, рег. № 8* н.дело № 176/1999 год. на нотариус М. Б. и е оставено в сила същото решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС от Б. Г. П. с ЕГН **********, Е. И. С. с ЕГН ********** и В. К. С. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. Б., ул.”Г” № 7а, ет.4 против „У”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., район С. , бул.”Ц” № 1* бл.5, представлявано от изпълнителния директор С да бъде прието за установено спрямо ответната страна, че ищците са собственици на недвижим имот в с. Р. и бъде осъдено да освободи и предаде на ищците собствения им недвижим имот: дворно място от 5000 кв.м., имот пл. № 5* урегулиран като УПИ ХІХ-539 в кв.33 с площ от 4941 кв.м., находящ се в с. Р., Община Н., както и да премахне из градената ограда в описания имот.
Недоволни от въззивното решение в потвърдената му част са касаторите Б. Г. П., Е. И. С. и В. К. С., представлявани от адвокат Е от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал., т.1, т.2 и т.3 ГПК по приложението на чл.10б ЗСПЗЗ – прилагат съдебна практика.
Постъпила е касационна жалба и от „У”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от юрисконсулт С. С. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като констативният нотариален акт, от който черпят правата си праводателите на ищците създава привидност и следва да бъде отменен – прилага съдебна практика.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот от първия и регулационен план на с. Р. от 1963 год. е бил включен в регулация и е бил предвиден за строителство на пионерски лагер на ОНС С. , а при изработването на кадастралната основа към плана от 1988 год. цялото мероприятие е било изградено – в очертанията на оградата са нанесени шест броя масивни сгради, алеи, зелени площи, спортна площадка, при което 870 кв.м. от имота са застроени с масивна постройка на Сливенския лагер, поради което възстановяването му в стари реални граници е в противоречие на чл.10б ЗСПЗЗ, а правата на реститутите биха се реализирали чрез обезщетяването им. Взето е предвид, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.108 ЗС, поради което искът за ревандикация е недоказан. Отчетено е, че при този изход на спора производството по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима по иска с правна квалификация 108 ЗС.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 85 от 04.03.2009 год. по гр.дело № 3133/2008 год. на І гражданско отделение е свързано с приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ в производство по чл.108 ЗС като обжалваното въззивно решение не му противоречи;
Решение № 1* от 21.01.2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ІV гражданско отделение е свързано с приложението на чл.10б, ал.1, но във връзка с чл.24, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ;
Същото е и с решение № 115 от 19.04.2005 год. по гр.дело № 2584/2002 год. на същото отделение относно иск по чл.59 ЗЗД във връзка с чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ;
Решение от 24.04.2001 год. по гр.дело № 1372/1995 год. на Бургаския окръжен съд няма данни да е влязло в сила.
Въззивното решение не противоречи в обезсилената част на решение № 1* от 14.11.2008 год. по гр.дело № 3789/2007 год. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Аналогично е и по решение № 23 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5214/2007 год. на ІV гражданско отделение, постановено в производство по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.79, ал.1 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № І* на 24.09.2009 год. по гр.дело № 172/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: