О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
С. 19.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1657 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. И. Ш. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 289 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 699 по описа за 2011г. на Великотърновски окръжен съд,с което е отменено решение № 346 от 5.04.2011г. по гр.д. № 1092/2010г.на Велико-търновски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е прието за установено,на основание чл.21 ал1. от СК/отм./, по отношение на Г. И. Ш.,че Р. М. И. е изключителен собственик на апартамент № 32 с индентификатор 10447.502.9.34.32, в [населено място] [улица] ет.8,с площ от 66.33 кв.м.,ведно с избено помещение № 40-ІІ с площ от 4.63кв.м. и съответните ид.ч.от правото на строеж и от общите части на сградата,на лично основание – трансфор-мация на лично имущество,подарено по време на брака й.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса – 1. дали е форма на личен принос и ако е такъв – в какъв дял – качеството на съпруга на нуждаещ се военнослужещ,притежаващ право да закупи жилище от военно-жилищен фонд,на основание нормите на Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствен жилищен фонд на МО и 2. нотариално заверената декларация,с която е изразена воля за дарение – може ли да се приеме за „легална форма на дарение по чл.225 от ЗЗД”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както нейната допустимост,така и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предявеният иск е основателен,тъй като процесният апартамент,макар и закупен по време на брака/по реда на горецитираната Наредба/ е изключителна собственост на ищцата,защото е заплатен със сума, предоставена от нейната майка,която й е дарена лично.Съдът е обосновал извода си за това, че предоставените средства/в размер на 14 973лв./не са дадени в заем на двамата съпрузи,а са дарени лично на ищцата – с показанията на разпитани по делото свидетели и с представената нотариално заверената декларация, чиято автентичност не е била оспорена.Тезата на противната страна – за предоставяне на посочените средства в заем,който е бил изплатен с получено от съпруга при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение – съдът е преценил като недоказана.
При така изложените мотиви на възивния съд,следва извод,че поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда.Същите обаче не са от значение на точното прилагане на закона и за развитие на правото,по смисъла,разяснен в т.4 от ТР №1/19.02.2010г.на ВКС.Това е така,защото по тях е налице практика,уредбата не е променена и не е настъпила промяна в обществените условия,налагаща евентуално изменение в тълкуването и прилагането им.
Въпросът за съдържанието на приноса по смисъла на чл.19 от СК/отм./ е изяснен.Съгласно законът той се „изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството”. По този начин законът е определил възможните форми на приноса,като в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 215 от 23.06.11г. по гр.д.№ 1014/10г.на ІІ г.о./ е посочено,че никоя от тях не може да се счете, че е с най-голямо или преимуществено значение.Качеството на съпруга на нуждаещ се военнослужещ,притежаващ право да закупи жилище от военно жилищен фонд, по реда на издадена от Министерство на отбраната Наредба, не може да се отнесе нито към първата група съвместен принос, произтичащ от „влагането на средства и труд”,нито към втората,която е свързана с „грижи за децата и работа в домакинството”.
Изяснен е и втория поставен от касатора въпрос,свързан с предпоставките за сключване на договора за дарение по чл.225 от ЗЗД. Дарението е двустранна сделка, която предполага даване от едно лице нещо на друго лице, което „приема“ даденото в дар. Липсата на възмездност в облигационната връзка и намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са неотменна характеристика на този вид договор и доколкото едно трето на сделката лице твърди обратното, то тежестта на доказване било на факта на възмездност в отношенията на страните по договора за дарение или на липсата на намерение за надаряване, е негова.При положение,че с нарочна декларация е установена волята на дарителя да даде в полза на конкретно лице и е установено,че това лице е приело, е явно че е налице дарение. Съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС – настоящият състав е длъжен да селектира касационната жалба в рамките, пределени от касатора с поставените от него въпроси от значение за изхода по конкретното дело,като обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая -с оглед поставените въпроси,не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 289 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 699 по описа за 2011г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: