4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№554
София.01.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 778/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. М. срещу решение № VІ-148 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 1034/2013 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 476 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 6733/2012 г. на Районен съд – Бургас в обжалваната част.
К. счита въззивното решение за неправилно поради погрешно прилагане на материалния закон и необоснованост на изводите. Изразява несъгласие с изразеното от съда становище относно застрахователното събитие, като твърди, че последното е настъпило със спиране плащанията по договора за лизинг и невръщането на процесния автомобил, предмет на този договор, а размерът на застрахователното обезщетение се определя като сума от неплатените от страна на лизингополучателя лизингови вноски и затова прекратяването на лизинговия договор е ирелевантен факт. По съображения в жалбата моли да се отмени решението в атакуваната част, като се уважи регресната искова претенция в пълния предявен размер, ведно с лихви и разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: „ В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16, раздел ІІ от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг/съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг?”. К. поддържа, че е налице противоречие между атакуваното решение и практиката на съдилищата: решения по гр.д. № 190/2012 г. и по гр.д. № 114/2012 г. на Районен съд – Велики Преслав, решение по т.д. № 561/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, решения по гр.д. № 869/2012 г. т.д. № 2532/2012 г., гр.д. № 13234/2011 г. и по гр.д. № 16345/2011 г.на Софийски градски съд, решение по т.д. № 73/2012 г. на Окръжен съд – Враца, решение по т.д. № 58/2012 г. на Окръжен съд – Габрово и решение по т.д. № 381/2012 г. на Окръжен съд – Видин.
Ответницата по касация Т. Г. К. от [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Т. Г. К. от [населено място] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата над 3 354.25 лв. до пълния претендиран размер от 16 486.03 лв. съставляваща платено обезщетение по застраховка „Загуби от приходи поради неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № 1640/006/218/0000002 от 08.08.2006 г. и за която по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3883/2012 г. на Районен съд – Бургас, въззивният съдебен състав е приел за недоказано настъпването на покрития застрахователен риск по застрахователния договор и поради това за застрахователното дружество, което е платило обезщетение по договора, не е възникнало правото по чл.213, ал.1 КЗ да получи заплатените по договора за застраховка суми, ведно с обезщетение за забавено плащане. Този извод е основан на преценката на конкретни клаузи от приложените по делото Общи условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, касаещи застрахователното покритие и условията за обезщетяване на понесените от застрахования лизингодател преки загуби вследствие неплащане на дължими лизингови вноски. Изразено е категоричното становище, че за да може застрахователят да реализира правото си на възстановяване на платеното по договора за застраховка обезщетение, следва да докаже не само наличието на застрахователен договор и плащане на обезщетение по него, а и следва да установи настъпването на застрахователно събитие по покрит със застрахователния договор риск. Направен е извод, че в случая покритият риск не се изчерпва само с неплащането на лизинговите вноски, а е необходимо застрахователят да докаже, че се е сбъднала и предпоставката по р.ІІ.1.4. – че въпреки поискването й лизинговата вещ не е била върната.
Подробно са преценени и регламентираните в р.VІ от застрахователния договор задължения на застрахованото дружество във връзка със забавата на лизингополучателя, които са предвидени като предпоставка за възникване и реализиране на правото да се получи застрахователно обезщетение. Прието е за недоказано спазването тези задължения на застрахования, изразяващи се в ненадлежна покана до ответницата по иска/сега ответник по касация/ за заплащане на просрочени лизингови вноски от № 2 до № 5 и липсата на покана за връщане на лизинговата вещ.
Направен е и допълнителен извод, че с връщането на лизинговата вещ с приемо-предавателен протокол от 27.02.2009 г. рискът от неплащане на лизингови вноски се изключва от покритието на застраховката.
При постановяване на обжалвания съдебен акт и независимо от основния извод на въззивната инстанция за невъзникване на регресното право по чл.213, ал.1 КЗ, е констатирано, че като необжалвано от ответницата в частта, с която е установено вземане на застрахователя в размер на 3 354.25 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че поставеният от касатора правен въпрос не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за правилността на възприетата фактическа обстановка по делото. В случая, основният извод на въззивния съд е за недоказване възникването на правото на застрахователя да претендира на основание чл.213, ал.1 КЗ възстановяване на платеното по застрахователния договор обезщетение, поради което и формулираният от касатора въпрос, свързан с обема на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг, не може да се счете за релевантен. Дори и да се приеме, че въпросът е частично относим към допълнителния извод на въззивната инстанция, произнасянето по него не е единствено обуславящо за изхода на спора, а от друга страна въпросът е формулиран на база твърденията на ищеца – касатор за „изпълнение на условията по полицата относно настъпването на застрахователното събитие”, които обаче не са възприети от решаващия съд.
С оглед липсата на общата предпоставка за достъп до касация, не подлежат на обсъждане поддържаните допълнителни основания по т.2 и съответно по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № VІ-148 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 1034/2013 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: