4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София.06.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2122/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ с фирма „Агро-С. Д.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 374 от 01.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 234/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение № 44 от 19.04.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за отказ за вписване на анекс към договор за аренда рег.№ 3231/11.04.2017 г. на нотариус С. И. рег.№ 016, вх. № 2008 от 19.04.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
В частната касационна жалба се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост на определението. Твърди се, че с оглед разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на материалноправните предпоставки на акта е извън правомощията на съдията по вписвания. Позовавайки се на чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията, частният касатор твърди, че съдията по вписвания не може да извършва проверка относно правото на собственост по сделките на управление, какъвто е и договора за аренда и анекса към него. Отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Подробни съображения са развити в жалбата, с искане за касиране на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателя притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда ако не са представени, от страна на заявителя, описаните доказателства. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед цитираното ТР № 7/29013 г., като са приложени и копия от определения на ВКС, Търговска колегия, постановени по: ч.т.д. № 1547/2017 г.; по ч.т.д. № 1024/2017 г. и по ч.т.д. № 1035/2017 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, въззивният състав на Окръжен съд – Ловеч е приел, че вписването като охранително производство, което е безспорно и едностранно, започва по инициатива на лицата, конкретизирани в чл.76, ал.1 от ЗКИР. Констатирано е, че в случая заявлението за вписване е подадено от И. К. В., посочен като пълномощник на [фирма], който не е представил пълномощно заедно със заявлението. Изведен е извод, че не са налице условията на чл.76, ал.1, т.1 от ЗКИР и само на това основание атакувания отказ е законосъобразен. Окръжният съд е отчел и липсата на пълномощно, с което [фирма] е упълномощил С. Д. да сключва от негово име анекса към договора за аренда.
В съобразителната част към определението на съда са изложени и самостоятелни изводи, основани на влязлото в сила изменение на чл.3, ал.4 от ЗАЗ/ ДВ бр.13/2017 г./, според което договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.части от съсобствения имот. Констатирано е, че от представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на земеделски земи, не може да се направи извод, че той отговаря на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ и липсва информация за това дали арендодателят, като наследник на общия наследодател И. Р. И. е единствен наследник и дали има други негови наследници, както и ако има такива, дали той притежава повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти. Изразено е становище, че след като не са изпълнени предпоставките по чл.3, ал.4 ЗАЗ, а подадената молба за вписване е нередовна, поради което и при спазване на указанията, дадени в т.1 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписвания правилно е постановил отказ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че независимо от значимостта на правния въпрос за формиране на решаващата воля на съда и основателността на твърдението на частния касатор за разрешаването му от Окръжен съд – Ловеч в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая потвърждаването на отказа за вписване на анекс към договор за аренда не е обусловено само от разрешаване на въпроса относно проверката за съответствие на анекса с изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, а и от друг самостоятелен извод на съда – за нередовност на заявлението за вписване, тъй като е подадено от пълномощник на арендатора, без приложено към него пълномощно съгл. чл.76, ал.1, т.1 ЗКИР. Частният касатор не е формулирал правен въпрос, релевантен към този самостоятелен извод на Окръжен съд – Ловеч – за необходимост от представяне на пълномощно като предпоставка за извършване на исканото вписване. Липсата на правен въпрос в тази насока съставлява пречка за достъп до касация, в какъвто смисъл настоящият състав съобразява задължителните постановки в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 374 от 01.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 234/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: