3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С. 24.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7768/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Б. от [населено място], [община], подадена от пълномощника й адв. Мария Ч., срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 148 от 16.07.2013г. по в.гр.д. № 188/2013г., с което е потвърдено решението на Момчилградския районен съд, № 40 от 15.04.2013г. по гр.д. № 525/2012г., с което са отхвърлени предявените от А. А. Б. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Ответникът [фирма] в представения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт К. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от А. А. Б. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че ищцата е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение – нарушила е Инструкцията за попълване на служебен формуляр, Инструкцията за паричната дейност, Инструкцията за организация на пощенските услуги и Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел за установени описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения, които са довели до констатираната липса в дружеството. Трудовите задължения на ищцата включват организацията, ръководството и контрола на цялостната дейност на пощенската станция, поради което неизпълнението на тези задължения е дало възможност другия работник в станцията – В. Ш. на длъжност пощенски раздавач, да присвои неплатени пенсии в размер на 18 272.30 лв., за каквато сума е признат за виновен по НОХД № 91/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд. Приел е също така, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено с критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 ал. 1 от КТ като работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на ищцата.
К. А. А. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпросите: при наличието на кои законови предпоставки работодателят следва да пристъпва към налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение; следва ли да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника когато не е доказано негово виновно поведение, а с влязла в сила присъда за същото нарушение е бил признат за виновен друг работник; заличава ли се с изтичането на срока по чл. 197, ал. 1 КТ предишно наложено наказание по КТ и ако е така следва ли това наказание за се вземе предвид при налагане на дисциплинарното наказание уволнение; законосъобразна ли е заповед за дисциплинарно наказание, ако в нея не е посочено фактическото и правно основание за издаването й, налице е разминаване между посоченото правно и фактическо основание, не е посочена датата на нарушението. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като първият въпрос е общ и без конкретна връзка с делото съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, а останалите въпроси съдържат условия, които не съответстват на приетата от въззивния съд фактическа обстановка.
В. съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно виновното поведение на ищцата по всяко от описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения, които нарушения са различни от извършеното от В. Ш. престъпление.
При преценката за съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършените нарушения съдът не е взел предвид предишното наложено на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. То само е констатирано като част от трудовото досие на ищцата. Както бе посочено по-горе съдът е приел, че наложеното на ищцата дисциплинарно уволнение е съобразено с критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ предвид тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата, при които те са извършени и поведението на ищцата.
Въпросът за съответствието на заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също съдържа условия, които не са установени от фактическа страна. В заповедта са изложени подробно фактическите обстоятелства относно всяко от нарушенията и правната им квалификация, както и датите или периодите на извършването им.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, № 148 от 16.07.2013г. по в.гр.д. № 188/2013г.
ОСЪЖДА А. А. Б. от [населено място], [община], да заплати на [фирма] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: