Определение №56 от по търг. дело №372/372 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 56
 
     София, 07.10.2008 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и осма година в състав:
             
                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  
                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА
 
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 372 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 2429/17.05.2008 г. – сигнатура на Варненски апелативен съд, депозирана от А. за с. контрол, гр. С. срещу въззивно решение № 78 / 09.04.2008 г. по в. т. д. № 67/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.12.2007 г. по т. д. № 157/2006 г. на Д. окръжен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен искът на А. за с. контрол срещу “К” А. в ликвидация, гр. Д. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 410 983,03 щ. д., представляваща дължима неустойка за забава плащането на разсрочени годишни вноски от цената на договор за приватизационна продажба с дата 28.07.199. г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения по спорния въпрос, свързан с дължимостта на договорната неустойка по приватизационния договор. Счита, че приватизационният договор е вид търговска сделка, поради което не би могло ответникът да поддържа пред инстанциите по съществото на спора нищожност на клаузата за неустойка, с мотива, че е с неморално висок размер, и че същата противоречи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/, както е приел и апелативният съд в обжалвания съдебен акт.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че задължението за плащане на цената по приватизационен договор е парично задължение, чиито размер се определя от страните по договора и в съответствие с разпоредбите на действащия към датата на сключване на договора закон /в случая ЗППДОбП (отм)/. Неустойката за забава при плащането на цената по договора се уговаря в същия като се определя начина, по който тя се изчислява при наличие на неизпълнение на поето задължение от купувача. Излагат се аргументи за противоречиво разрешаван от съдилищата спор относно това дали уговорената в договора неустойка за забава при плащането на цената, която е уговорена без краен предел, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Приложени са 5 броя съдебни решения на апелативни съдилища и три броя решения на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивното решение на Апелативен съд гр. В. съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на договорната клауза за неустойка за неизпъление на задължение за заплащане на цената по договор за приватизационна продажба. В решението си, по повод изложено от ответника възражение за нищожност, Апелативният съд е отчел противоречивата съдебна практика на ВКС по цитирания съществен за спора въпрос и липсата на тълкувателно решение по прилагането на материалния закон, след което е изложил собственото си разбиране за приложението на материалноправната норма.
С приложеното от касатора решение № 832/28.12.2006 г. по т. д. № 460/2006 г. на ВКС, Търговска колегия е прието, че уговорената неустоечна клауза в приватизационен договор противоречи на добрите нрави и е нищожна, предвид особеността, че не е бил определен кроен срок, до който да може да се начислява, и това водело до неоснователно обогатяване, поради факта, че кредиторът, отлагайки във времето предявяването на иска завишава без краен предел нейния размер.
С другите две приложени решения № 34/01.02.2008 г. по т. д. № 650/2007 г. и решение № 30/08.02.2007 г. на ВКС, ТК е прието, че предвид отсъствието на императивни законови изисквания, респ. забрани, начинът, по който страните са уговорили определянето на неустойката в договор за приватизационна продажба, не може да се разглежда като нарушаващ „добрите нрави”, както и че по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, която функция е налице в случаите, при които размерът й надхвърля вредите от неизпълнението.
Исканото касационно обжалване следва да бъде допуснато въз основа на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба , съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ГПК, предвид регламента на чл. 84, т. 1 ГПК и Решение № 3/08.07.2008 г. по к. д. № 3 /ДВ, бр. 63/15.07.2008 г./ на Конституционния съд.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
 
 
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 78/09.04.2008 г. по в. т. д. № 67/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 14 801,33 /четиринадесет хиляди осемстотин и един лв. тридесет и три стотинки/ лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар